КЪМ НОВ ЖИВОТ
Из разказа „Към нов живот”, подписан с псевдонима Чичо Светлю
Пламна жестока, люта, стихийна войната… Порой кърви на юнаци обляха земята…
Глух плач въздишки потайни, горчиви сълзи и клетви безкрайни смразиха сърцата на дедите и децата… Защото там далеч при Одрин чумерен и Чаталджа, при Булаир незнаен и Странджа сърдита и скучна- братята и бащите сред боеве жестоки, немили, недраги, си сложиха костите..
Писано било да не спре до тук колелото на войната - орисаното колело на злото…
Разгоря се нова война още по-люта, още по-жестока… И пресни кърви обагриха земята… Колко ненаситен бил богът на войната! Зачерни той хиляди къщи в градовете и селата. . .
Стотици хиляди болни,сакати… И колко ли още холерата страшна на онзи свят изпрати!… Нови сълзи и нови клетви до бога… И пита се всеки: „Кому бе потребна таз касапница човешка, таз резия жестока?…
Кой бяс я наложи и какви успехи ни докара… И всеки сам с горчивина си отвръща… „Успехи ли? О, не!… - злини безбройни тя ни донесе, злини без мяра.
Пътищата на живота до сега повечето са били тъй трънливи, тъй корави и диви… Дано вие, о, четци на „Светулка” бъдете по-щастливи: дано вам се паднат по-мирни, по-прави и по-леки пътеки: - постлани с бисер, обкичени с цветя и зеленина - та по пътя на братството и мира да се доберете до народните идеали: да няма роби на земята, да няма скърби в душата…
„Светулка” ви зове към труд и просвета! Послушайте, мили деца, съвета: с дружни сили най-напред, напред, напред!… с труд и пот към нов живот.
сп. „Светулка” кн, I, септември 1913 година.
