Атанас Душков

Няма българин, сега в зрели години, закърмен с българско мляко, който да не познава списание „Светулка”, да не е разгръщал пъстрите му страници или да не е слушал за него. То е свързано не само с нашето минало, но и кръвно с нашата литература за деца.

„Светулка” възпита редица поколения, обогати нашата съкровищница с много ценни произведения, които влязоха в нашата класика.

Скромен народен учител, видял за първи път слънцето в китното село Угърчин, името му е Георги Стоянов. Деветдесет и четири години се изминаха от неговото рождение; 51 години - от негова та трагична смърт, догонила го някъде край окопите на огнената линия в една безумна и никому ненужна война, станал жертва на кървавата монархия и нейните картонени рицари.

Георги Стоянов не е само учител, но и народен просветител и борец за социална правда. Като четеш неговите писания, виждаш ясно всестранно надарената личност, неуморимият талант.

Не случайно той е гонен от властта, уволняван по идейно-политически причини от тогавашната буржоазна върхушка. Дълги години учител в Плевен и Долни Дъбник, а по-късно и в София, той остава трайни следи в сърцата на своите ученици.

Присъща на учителите е тяхната любознателност. Но Георги Стоянов надвишава обикновената любознателност. При него тя се превръща в страст, необходимост като въздуха и хляба.

Сам овладява руски език, ползва френски и немски език. Борческото в руската литература прелива в кръвта му. И започва усилена преводаческа дейност, успоредно с оригиналното творчество.

На 22-годишна възраст Георги Стоянов превежда капиталния труд на Чарлз Дарвин „Произход на човека”, излязъл в два тома.

Много са неговите педагогически статии, изследвания н опити върху различни проблеми по усвояване знанията на учениците, за обмяна опит с по-младите учители, статиите по въпросите на учителското движение.

Негови другари са Тодор Луканов, Ламби Кандев, Парашкев Цветков - македонски войвода, Тодор Романов и др. изтъкнати дейци от онова време, народни учители и борци. Тази дружба оказва решително влияние върху идеологията на младия учител.

Делегат на редица учителски конгреси, сам дългогодишен председател на учителски дружества, Г. Стоянов не е чужд на борбите на нашето работническо и отрудено селячество.

Но тежестта на делото на Георги Стоянов пада върху „Светулка”. Тепърва историята на нашата периодика за деца, на нашата детска литература ще има да преценява това огромно дело. То става извор на значение и мъдрост, светилник на прогресивна култура, средище на писателската общественост.

Тук се срещат имената на Цанко Церковски, Елин Пелин и Стилиян Чилингиров, Добри Немиров и Никола Симеонов, на Никола Ракитин, Вела Благоева и Б. Българанов, Ран Босилек и Трайко Симеонов, на плеяда други. От тук произведенията им навлизат в читанки и христоматии, по сборници и отделни книги.

Не по-малки са заслугите на Георги Стоянов за оформяването на малките читатели; бъдещи борци и ръководители, за създаване добър вкус и обич към езика и родната литература, правилна насока за развитие, а също така и за откърмяването на таланти, станали по-късно именити писатели с несъмнени достойнства на творци.

И тук следва да споменем израстването на Георги Стоянов и като писател. Повече от 600 разкази и стихотворения, приказки и басни, два пъти толкова статии и беседи, сказки и реферати - ето равносметката на недълголетния му живот, съпътствуван от борби, тревоги и непосилен труд.

Не всичко излязло из под перото му блести с художествени достойнства, но на тогавашното равнище то има своето място и значение. Пословичната му скромност и преголямата му заетост очевидно не са му позволили да издаде приживе своя самостоятелна книга. Това обаче не му попречи да остави следи в нашата културна действителност, да удиви ония, които ще имат възможност да се запознаят с литературното му наследство, с неговите мисли и вълнения.

Израз на признателност към това дело е и настоящето чествуване. Би могло да се помисли за един грижлив отбор на негови творби, при съответна редакция от любима ръка.

Юбилеен лист „Георги Стоянов”, 15.11.1968 г.