Румяна Цветкова

Обикнал своя народ, възприел идеалите на социализма, той завършва Ломското педагогическо училище и се отдава на учителско поприще. Георги Стоянов, много е обичал своята учителска професия и децата. За това свидетелства стихотворението „Обикнах те, поприще”.

Авторът обича „школата светла” и в нея „стотина милички деца”. Той тъгува на фронта за училищната страда с обраснал в бурени двор, обграден с „прогнил стобор”. Сам поетът съобщава, че е работил сред децата, събуждал е техните „сили, воля, ум”; пръска свободолюбиви идеи в сърцата и сочи „правий, светъл друм” - друмът на новия живот. Сред децата учителят споделя техния смях и песни.

На своите любимци - децата, той препоръчва да се трудят. На тая тема той пише няколко стихотворения.

Той често мечтае за бъдещия щастлив живот, който ще настъпи, когато социалистическите идеи залеят света и станат господстващ фактор. На тоя щастлив бъдещ живот той посвещава стихотворението си „Първи май”.

Участвал в Първата световна война, където намира смъртта в разцвета на творческите му сили. Войната за него е престъпно безумие, при което падат много свидни жертви. Животът до войната е трънлив и труден. Той зове с дружни сили да се върви напред към нов живот, който ще се устрои върху основите на новото социалистическо учение.

Голямо място в творчеството на Георги Стоянов заема темата за майката.

Писател, борец за социализъм, общественик, педагог, неуморим труженик в българската детска литература, сърдечен приятел на децата, Георги Стоянов остана завинаги в сърцата ни като пример на всеотдайно н благородно служене на своя народ и неговото бъдеще - децата.

30.10. 1968 г.
Плевен

Юбилеен лист „Георги Стоянов”, 15.11.1968 г.