НА ЧУЖБИНА
НА ЧУЖБИНА
Гълъбички сиви, бели,
я кажете ми, сестрички,
като сте ми днес летели
през поля, гори, рекички,
зърнахте ли милий кът;
видехте ли мойто градче,
поздрав - мойто мило братче -
прати ли ми тоя път?…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1905 г.
ЗАЕШКО СЪБРАНИЕ
Събрала се е, събрала
юнашка вярна дружина,
тамо ми доле в полето,
в зеленчукова градина,
на заешкото пладнище,
под върбаците на сянка,
край речний, син вир дълбоки,
на зелената полянка.
Дошли са всички войводи
на заешките дружини -
от поля и от рътлини,
от лозя и от долини…
Клекнали мирно, сговорно,
мълком се братски сдушили,
Белчана - заек най-сърцат -
главатар провъзгласили…
- Дружина вярна, сговорна,
ние сме тука събрани,
подкрепа да си дадеме
срещу нашите душмани;
със дружни сили, юнашки
чудеса можем да сторим… -
орлите ще да прогоним,
с ловците ще да се борим…
Тъй рече Белчо-юнакът
на заешката дружина.
- Вярно, Белчане, брат милий! -
екна цялата долина.
Не щеш ли тъкмо в туй време
„Джаф-джаф!” - кученце излая,
татък някъде далеко,
на градината накрая…
Тогава Белчан пак викна:
- О, ужас! Бежте, другари,
спасявайте се юнашки,
кой накъдето превари!
Още туй недоизрекъл,
литнаха по вси посоки,
а Белчан - бегач най-славен -
преплува вирът дълбоки…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 7, 1905 г.
ОРАТОР
- Я, послушайте, другари,
ще ви кажа аз секрет,
тук, в тази бъчва проклета
е затворен людоед.
Злодей, що човеци мори
и човешка кръв пие,
в тъмно, хей долу нощува
и денем се тук крие!…
Изплашили се децата,
тръпнат, страх ги е сега,
никой хич се не досеща,
че туй е една шега…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1908 г.
