Радка Рашева

Творчеството му не е събрано в томове, даже не и в една единична книга. Но това не го е направило по-малко известен.

Децата от началото на нашето столетие, та чак до 1947 г. живеят с картинките, стиховете, разказчетата, гатанките на своето любимо списание „Светулка”.

Негов основател е Георги Стоянов Пейчовски, роден на 11 ноември 1874 г. в гр. Угърчин. Семейството му е бедно, многодетно, живее трудно. Но момчето е умно и любознателно.

Бедността не е в състояние да унищожи амбицията му за повече знания. Желанието му да учи го води в педагогическото училище в Лом, което завършва през 1895 г.

Учителства в родното си село, в Плевен, Долни Дъбник, София. Двадесет и две години от своя живот Георги Стоянов посвещава на тази професия.

Участва активно в изявите на учителското движение в страната. Многократно е делегат на учителски конгреси, а през 1909 г. е избран и за член на управителния съвет на Българския учителски съюз.

Още в ранните си младежки години Георги Стоянов се изявява като добър педагог, общественик и писател. Става редовен сътрудник на почти всички тогавашни педагогически вестници и списания: „Училищен преглед”, „Учител”, „Учителски другар”, „Вечерно училище”, „Учителска мисъл”, „Ново училище”.

Педагогическите му статии, публикувани в тях, са актуални и в наши дни - „Личността като фактор в историята и при възпитанието”, „Авторитетът и личността и авторитетът на властта при възпитанието”.

Печата и много разкази, очерци и стихотворения на учителска тематика.

Най-известен е Георги Стоянов на децата. Няколко поколения българчета се радват на богато илюстрованото детско списание „Светулка”, което излиза от януари 1904 до май 1947 г. в Плевен и София. Основател и пръв негов редактор е учителят и общественикът Георги Стоянов.

Списание „Светулка” е едно от най-дългогодишните и най-разпространявани български списания за деца. Редакцията му си поставя за цел „да подпомага учителите и родителите в тяхната образователна и възпитателна работа, като приучава малките българчета към самостоятелен труд и творчество, насажда в душите им любов към хубавото, родното, изящното”.

В списанието се публикуват много стихотворения, разказчета, басни, приказки, весели истории, географски и исторически четива, разкази за природата, здравни съвети.

„Светулка” предоставя страниците си на всички български писатели, които обичат децата и мислят, че за тях трябва да се пише много по-добре отколкото за възрастните.

Първи сътрудници са Иван Вазов, Цоню Калчев, Калина Малина, Никола Ракитин, Трайко Симеонов, Ран Босилек, Елин Пелин. Активен сътрудник на „Светулка” и на притурката към списанието (вестничето “Слънчице”) е и самият Георги Стоянов.

В него той отпечатва над 600 свои творби - стихотворения и разказчета. Произведенията му са изпълнени с много обич към малките читатели. В тях той се стреми да осъществи на практика изискванията си към сътрудниците на списанието - „да пишат на чист български език - лек, игрив, естествен, неосукан, с приятен хумор, с увлекателен разказ, с чувство, което да буди емоции, да стопля, да заразява, да възбужда четеца…”

Георги Стоянов живее и с проблемите на възрастните. И на тях той посвещава стихотворения и разкази, които разкриват голямата му обич към обикновения, трудов човек, разкриват вярата му в бъдните по-добри дни.

В последните си стихотворения, написани на фронта през Първата световна война, където загива на 5 декември 1917 г., Георги Стоянов навлиза в нова тема - антивоенната.

Големи са заслугите на Георги Стоянов - общественикът, писателят, големият приятел на българските деца, и мисля, че нашата общественост е в дълг към него, тъй като и до днес никой не е намерил сили и средства да събере и издаде неговото творчество, което е голям принос за детската ни литература.

Народен глас, брой 129, 11-13.11. 1994 г.