Александър Спасов

Мили малки читатели,

Детският любимец Чичо Светлю заклопи завинаги очи…

А как много ви обичаше той!… И колко често повтаряше: „Който не обича децата и цветята - не заслужава да живее на земята!”…

А и последните му думи бяха: „Колко много обичах аз децата, българските дечица!”… И на децата той посвети десетки години от своя бурен живот…

И сега над гроба му, - там далече-далече, - горските зефири ще посеят миризливи цветя и ще цъфнат те… и ще украсят сирашкия му гроб…

А вечер светулки ще светнат над гроба му, посред цветята, и ще напомнят гроба на дългогодишния редактор на любимата „Светулка”!…

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1918 г. Подписано: Огнянчо. Заглавието е от редакцията.