ДЕТЕ И ЗВЕЗДА
ДЕТЕ И ЗВЕЗДА
Едно дете видяло на небето ясна звездица.
- Ах, как ми се иска да си хвана тази звездица! - извикало то.- Тя е тъй красива, тъй блестяща!
Изведнъж светлата звездица паднала на земята.
Момченцето се затичало към мястото, гдето паднала звездата и що да види? - на същото онова място лежало едно парче от някакъв камък.
Звездицата се превърнала на камък.
- Такава звезда не ми трябва - си казало момчето. - Я чакай да я захвърля пак горе на небето.
Опитало се момчето и захвърлило звездата към небето, но тя пак паднала на земята.
- О, нещастна звездице! Ти беше жива и здрава там горе. Навярно си умряла, когато падна и се удари о земята! - си казало детето и отишло да разкаже тази случка на родителите си.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 9, 1907 г.
ПТИЧА МАЙКА
На дъбовите клончета седели пет мънички птиченца. Седят и искат да ядат; а майка им хвърка, бързо лети, лови мухи, комари, пеперудки и гъсенички… Видяла я лисицата, па й казала:
- У, колко нехранимайковци, колко готованчета си имала ти! Колко се трудиш и измъчваш, за да ги отхраниш! Чувай! Хвърли ги на земята; аз ще ги изям, а ти спокойна ще бъдеш; няма да имаш никакви грижи и мъки…
Разсърдила се птичката и гневно зачуруликала:
- Не готовановци са това, а мои мили - безпомощни дечица. Да ги храня и отгледам, това е най-голямата радост за мене. По-скоро аз ще гладувам, но децата си гладни няма да оставя. Ще пораснат те, сами ще почнат пиленца да си отхранват… Върви си, хитра и зла лисано! Бягай от тука, че ако викна кучето, зло ще те сполети!…
Уплашила се лисицата, подвила опашка и в най-гъстата гора избягала…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 10, 1907 г.
КАКВО КАЗАЛИ СНЕЖИНКИТЕ
Един зимен ден две момиченца си играли в градината.
- Калинке, ето пак започна да вали сняг; я погледни какви са едри, бели парцали!
- Хайде да си ловим снежинки - казало другото момиче и вдигнало нагоре ръце…
Но изведнъж, за чудо, снежинките проговорили:
- Не ни закачайте, мили деца! Ние падаме, за да запазим от мраза скритите в земята зрънца. Ние топлим всичко, що е легнало в земята. Ние сгряваме всички семена, от които, щом пукне пролетта, ще никне зелената тревица, цветята, житото, па и всички други посеяни преди зимата растения…
Чули децата тези думи, отишли в училището и ги разказали на другарчетата си.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1908 г.
ЛИСИЦА И ГЛИГАН
Вървяла веднъж кума лиса из гората и съгледала край един дъб един едър глиган, който източвал зъбите си в корените на грамадното дърво.
Спряла се лисана и му проговорила:
- Добър ти ден, побратиме. Ами какво работиш там под дървото?
- Дал ти бог добро, лисице-сестрице. Не виждаш ли, че аз си точа зъбите…
- Ех, глупак си бил, побратиме!… Защо ти са източени зъби, когато наоколо ти няма никакъв враг, с когото да се биеш?…
Поклатил глиганът глава и казал:
- Не съм глупак аз, кумице. Трябва винаги още отнапред всеки да бъде приготвен за бой, а не да почнем да се готвим след като неприятелят ни е вече нападнал. Тогава да се отървавам ли ще мисля или зъби да точа. При всяка работа е тъй: бъди готов всякога, ако искаш да ти е мирна главата.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1908 г.
