Литературен свят

Александър Твардовски

Александър Трифонович Твардовски, изтъкнат руски поет, е роден на 21.06.1910 г. в Загоре, губерния Смоленск, в семейството на селски ковач, репресиран като кулак. Баща му Трифон Гордеевич Твардовски е начетен човек, в чийто дом често вечер на глас се четат Пушкин, Гогол, Лермонтов, Некрасов, А. К. Толстой, Никитин, Ершов. Дядото на поета, Гордей Твардовски, бил войник-артилерист, служил в Полша. Александър съчинява стихове от малък, още неграмотен и без да е в състояние да ги записва. Съвсем млад го поощрява и му става наставник Михаил Исаковски, работещ по онова време в реакцията на вестник «Работнически път». Твардовски учи най-напред в селското училище, после 2 г. в Смоленския педагогически институт, прехвърля се в Московския институт по философия, литература и история (МИФЛИ), завършва го през 1939 г. Участва в полската кампания 1939 г., във войната с Финландия 1940 г. и във Втората световна война като фронтови кореспондент. През 1941-1942 работи във Воронеж в редакцията на вестника на Югозападния фронт «Червена Армия». Редактор на сп. «Нов свят» от 1950-1954 и от 1958-1970. В поемите си «Път към социализма» (1931) и «Страната Муравия» (1934-1936) изобразява колективизацията. Поемата «Василий Тьоркин» (1941-1945), «Книга за боеца без начало и край» – е поредица от епизоди от Великата Отечествена война, обединени от общ герой, с нея поетът става знаменит. Автор на поемата «Шир след шир» и на лирика (книгата «Лирика от различни години. 1959-1967», 1967). През 1960-те написва поемите «По правото на паметта» (публикувана през 1987) и «Тьоркин на онзи свят». Твардовски получава разрешението на Хрушчов за публикуването на «Един ден на Иван Денисович» от Солженицин. В «Нов свят» политическият либерализъм се съчетава с естетически консерватизъм. Твардовски се отнася студено към модернистката проза и поезия, отдавайки предпочитанието си към литературата на реализма. Създава плеяда свои талантливи последователи. От 1961 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на КПСС. Вярна спътница на поета е съпругата му Мария Иларионовна Твардовска (1908-1991), която му помага в редактирането на стиховете, 20 пъти препечатва поемата «Василий Тьоркин» и го убеждава да напише продължение, а след смъртта му публикува неговото творческо наследство. Александър Твардовски умира на 18.12.1971 г. в Красная Пахра, Московска област. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва. Лауреат на Сталинска (1941, 1946, 1947), Ленинска (1961), Държавна (1971) награди. На български е превеждан от Николай Марангозов, Блага Димитрова, Андрей Германов, Найден Вълчев, Никола Инджов, Димитър Методиев.

Публикации:

Поезия:

Завет единствен и единствена поука/ превод: Никола Инджов/ брой 6 февруари 2009

СТИХОВЕ/ превод: Андрей Германов/ брой 6 февруари 2009

КАК ДАНИЛА УМРЯ/ превод: Андрей Германов/ брой 21 юни 2010

СЛЕДВОЕННА ЗИМА/ превод: Андрей Германов/ брой 28 април 2011

AЗ ЗАГИНАХ КРАЙ РЖЕВ/превод: Андрей Германов/ брой 37 февруари 2012

В ПАМЕТ НА МАМА/ превод: Андрей Германов/ брой 40 май 2012

ИЗ “ВАСИЛИЙ ТЬОРКИН”/ превод: Найден Вълчев/ брой 52 юни 2013

АЗ ЗНАМ, ЧЕ НЯМАМ НИКАКВА ВИНА/ превод: Борис Борисов/ брой 73 май 2015

БЛАГОДАРЯ ТИ, РОДНА МОЯ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015

ПРЕДИ ВОЙНАТА ЗНАЦИ ЗА БЕДА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 117 май 2019