Завет единствен и единствена поука
превод: Никола Инджов
Великият Твардовски бе изключителна личност и народен поет в прекия смисъл на думата. Той създаде епичната руска поема на двадесети век с образцовите си произведения “Страната Муравия”, “Василий Тьоркин”, “Дом край пътя”, “Шир след шир”. Бе всеизвестен защитник на творческата свобода и заради това влизаше в конфликти със силните на деня.
Никола Инджов
* * *
Завет единствен и единствена поука:
слова, които премълчах, на глас
от всички само аз ще кажа тука,
от живи и от мъртви – само аз!
На никого не бих аз предоставил
словата ми, исконните, в залог.
Дори на Лев Толстой – не би се справил.
Да, той самият! Нека си е бог!
А аз съм само смъртен. И съм стража
на моите слова до сетен час.
От всички само аз ще ги изкажа.
Единствен аз! И както искам аз!
1958
* * *
Вся суть в одном-единственном завете:
То, что скажу, до времени тая,
Я это знаю лучше всех на свете –
Живых и мертвых, – знаю только я.
Сказать то слово никому другому,
Я никогда бы ни за что не мог
Передоверить. Даже Льву Толстому —
Нельзя. Не скажет, пусть себе он бог.
А я лишь смертный. За свое в ответе,
Я об одном при жизни хлопочу:
О том, что знаю лучше всех на свете,
Сказать хочу. И так, как я хочу.
1958
