НА МОЕТО ДЪНО ЖИТЕЙСКО, НА ДЪНЦЕТО
превод: Красимир Георгиев
НА МОЕТО ДЪНО ЖИТЕЙСКО, НА ДЪНЦЕТО
На моето дъно житейско,
на дънцето
ще искам да седна за малко
на слънчице
на топличко пънче.
И нека листакът
се перчи изсъхнало
с лъчите,
приведени в близките вечери.
Очаквам я
таз бъркотия на утрето,
на нищо в живота препълнен
обречено.
Аз думите свои
без пречка подслушвайки,
със старческа сопа
ще ръчкам към дявола:
не, нищо, че все пак
случайно за случая
със знак се отметнах,
че тук пребивавал съм.
1967 г.
——————————
АЗ ЗНАМ, ЧЕ НЯМАМ НИКАКВА ВИНА
Аз знам, че нямам никаква вина
за жертвите на страшната война,
за туй, че те - кой стар, кой млад - сред мрака
останаха и с тях до края бях,
а там да ги опазя не можах -
не туй мълвя, но все пак, все пак, все пак…
1966 г.
НА ДНЕ МОЕЙ ЖИЗНИ, НА САМОМ ДОНЫШКЕ
На дне моей жизни,
на самом донышке
Захочется мне
посидеть на солнышке,
На теплом пенушке.
И чтобы листва
красовалась палая
В наклонных лучах
недалекого вечера.
И пусть оно так,
что морока немалая -
Твой век целиком,
да об этом уж нечего.
Я думу свою
без помехи подслушаю,
Черту подведу
стариковскою палочкой:
Нет, все-таки нет,
ничего, что по случаю
Я здесь побывал
и отметился галочкой.
1967 г.
——————————
Я ЗНАЮ, НИКАКОЙ МОЕЙ ВИНЫ
Я знаю, никакой моей вины
В том, что другие не пришли с войны,
В том, что они - кто старше, кто моложе -
Остались там, и не о том же речь,
Что я их мог, но не сумел сберечь, -
Речь не о том, но все же, все же, все же…
1966 г.
