Александър Твардовски

превод: Андрей Германов

Тъй рано със нашите майки,
       тъй рано навек се прощаваме,
когато не сме вече малки -
       когато на път заминаваме.

Чорапи и кърпи, и дрехи
      ни слагат ръцете измъчени,
а ние от родните стрехи
      тъй бързаме да се отлъчим!

Разлъката по-безусловна
      и истинска по-късно става,
когато с жестокост синовна
      им звъннем за своята сватба.

И снимки изпращаме едри
      на някакво чуждо момиче,
и им разрешаваме, щедри,
      задочно да ги обичат.

И внуци… Додето със мъка
     веднъж наречем в телеграма
за тая най-сетна разлъка
     далечната бабичка - мама…

1965

—————————–

ПАМЯТИ МАТЕРИ

Прощаемся мы с матерями
    Задолго до крайнего срока -
Еще в нашей юности ранней,
    Еще у родного порога,

Когда нам платочки, носочки
    Уложат их добрые руки,
А мы, опасаясь отсрочки,
    К назначенной рвемся разлуке.

Разлука еще безусловней
    Для них наступает попозже,
Когда мы о воле сыновней
    Спешим известить их по почте.

И карточки им посылая
    Каких-то девчонок безвестных,
От щедрой души позволяем
    Заочно любить их невесток.

А там - за невестками - внуки…
   И вдруг назовет телеграмма
Для самой последней разлуки
   Ту старую бабушку мамой.

1965