Александър Твардовски

превод: Андрей Германов

СЛЕДВОЕННА ЗИМА

Вагонът на обор мирише,
по пода гюмове без ред.
Старица сухичка коричка
топи в размекнат сладолед.

Претъпкано е! Чак до входа
вагонът с хора е набит.
И пей за морската пехота
един нетрезвен инвалид.

НОЕМВРИ

Несетно потъмня елата,
лесът пометен, чист скърби.
Като метли по равнината
край пътя в кал от колелата,
пронизани от хладината,
треперят и свистят върби.

1943

***
О, нека до сетния час на разплата,
до сетния ден, до далечния ден! -
не стигна и аз като много приятели,
които не бяха по-лоши от мен.

Спокоен аз свойта съдба ще приема:
дори да избирам - при избор най-твърд
от славната смърт за земята свещена
не виждам по-хубава смърт!

1941

***

Бавно мръква. В просторите чисти
спи градът и поема смълчан
дъх на стъпкани борови листи -
дъх на празник или на тамян.

Тая мартенска нощ е дълбока.
Тя не знае - какво след това,
дали ден или цяла епоха,
ще навлезе във свойте права?

1965

***
Пилони в каменното дъно
и от могъщ бетон стена.
Ала водата ври безсънно
в оная тъмна дълбина.

Дори след век не се смирява!
Обърнеш се за миг - и тя
се изхитрява, продълбава
и си просмуква път в пръстта.

Стената грозна подкопава,
напук на твоя труд реве
и милиони градове
без огън и вода оставя.

Затуй във бездните студени
будува пост. И всеки път
си лягат службите на смени
и с четири очи следят.

1965

***
Огромен, тежък, многоместен,
и тесен - в синия покой
във тая пустош поднебесна
опъва свойта струна той.

Със равен напън върши свойто
и без пропадане гребе
над облачния пласт, под който
синее второто небе.

Стрелките - точни до жестокост.
Съвсем земята не личи.
И кордата му с басов рокот
като въже на сал бръмчи.

1967

***
Такива има имена и дати -
не са подвластни те на смърт и тлен.
Ний имаме пред тях вина, която
не се измива с реч в тържествен ден.
Със славословие, с фанфарни звуци
не ще покрием светлия им глас.
И те ще са и там, със наште внуци -
забравилите може би за нас.

1966