Камен Зидаров

Камен Зидаров (псевдоним на Тодор Събев Манев), български драматург, поет и преводач, е роден на 16. 09. 1902 г. в село Драганово. Завършва гимназия във Велико Търново. Публикува стихове от ученическите си години. Автор е на стихосбирките „Тишина” (1936), „Антена” (1938), „Септемврийски песни” (1945); драмите „Царска милост” (1949), „Усилни години”, „За честта на пагона” (1957), „Блокада” (1960), „Иван Шишман” (1959, 1962, 1968), „Калоян” (1968), „Боян магьосникът”, „Безсмъртна песен”, „Диана и героят”, „Плесницата”, „Любовта на Адриана Орлова” (1969), „Каин и магьосникът” (1972), „В навечерието”, „Законът на патрициите”, „Среща в Рим” (1978), „Соната за живота и смъртта” (1987); книгите „Людмил Стоянов. Биографичен очерк”, „С Асен Разцветников в живота и поезията” (1976), „Звезди от голямата плеяда. Спомени и размисли” (1978), Избрани драми (1972), Избрани произведения в 4 т. (1982), „Броеница на времето” (1982), „Изкуство и живот, неподвластни на забрава” (мемоари, 1983), „Пламъци от изпепеляваща любов” (публицистика, 1986), Драми в 3 т. (1987). Съставител на „Антология на българската поезия. т. І” (1949). Член на БКП (1944). Носител на Димитровска награда (1950). Народен деятел на културата (1970). Умира на 10. 12. 1987 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ВЕНЕЦИЯ/ брой 47 януари 2013

РАЗБОЙНИЦИ/ брой 54 септември 2013

ЕСЕННО ПИСМО/ брой 62 май 2014

ИЗ ДРАМАТА „ИВАН ШИШМАН”/ брой 64 юли 2014

СКРЪБ ЗА АСЕН ЗЛАТАРОВ/ брой 68 декември 2014

ЗАВРЪЩАНЕ ПО ДУНАВ/ брой 96 юни 2017


Проза:

НАЙ-ХУБАВАТА ВАКАНЦИЯ/ брой 61 април 2014


Преводи:

Николаус Ленау - ТИХО ПРИЗНАНИЕ/ брой 49 март 2013

Александър Сергеевич Пушкин - ВОЛНОСТ/ брой 74 юни 2015

Николай Некрасов - НАЧАЛО НА ПОЕМА/ брой 96 юни 2017