Николаус Ленау

превод от немски: Камен Зидаров

Чуй как тиха е гората в тоя час!
Тук сме само двама, мила, - ти и аз.

Надалеч в полето плаче, като в сън,
меланхолен, треперящ камбанен звън.

На цветчето, свело лик до твоя крак,
вятърът заспа с въздишка, в топъл мрак.

Чуй, какво говоря в този свят покой: -
„От душа съм твой, навеки … само твой!