СТРАХ
Ах, тази мрачна, варварска страна,
където всеки кът навява ужас
и дните, като вълци, се пробуждат
с тревожен вой за плячка и война.
С последни сили жънем и орем,
с безмерен труд изкарваме си хляба
и някой ден, от болести и слабост,
като пребити псета ще измрем.
И ето: днес над нашите села
се спуска змей със огнена закана -
от ноздрите му капе кръв и пяна,
след стъпките му - бедност и тегла.
Тъй беше нявга - във ония дни
преди войната: суша, глад и чума…
Кому ли, майко, пак отново хрумна
да ни удави в кървави вълни?
1924 г.
