СКРЪБ ЗА АСЕН ЗЛАТАРОВ
Каква невероятно страшна вест
ни праща дръзко весела Виена!
На Флорисдорф героите - смутени -
ведно със нас мълчат от мъка днес.
Небето сякаш слезе много ниско
и прикова задъхания град,
и всички някак странно са потиснати,
и с глуха скръб безпомощно вървят.
Нима наистина ти слизаш в гроба
и твоят дух престава да трепти
сред бликналата обич на народа,
с която нежно бе обкръжен ти?
Нима напускаш днес душите жадни
за твоите възторжени слова
и ще оставиш горко да нападат
като цветя за утринна роса?
Ти беше цял едно небе лъчисто,
което праща дъжд през летен зной,
което пръска в мрака сноп от искри
и разлюлява тежкия покой…
Умря прекрасният човек - разпъван
от сенките на глух и сляп кошмар…
Една голяма, неподкупна съвест
угасна като в буря сринат фар.
В епохата разпалена и бурна,
когато страстно дирим път и брод,
във нашите души като аура
ще свети неговият цял живот…
в. „Час”, г. 3, бр. 17, 30.12.1936 г.
