ВЕНЕЦИЯ
Ти плуваш, гледаш, слушаш чичеронето
КАНАЛЕ ГРАНДЕ те люлей приятно,
и виждаш как се ражда със короната
пред теб Венеция от Адриатика.
Като Венера бяла, розопръста, тя
живее във дворци - насред морето -
и прелъстителка прастара и невръстна
във Тициано грей и в Тинторето.
В САН МАРКО сме. Убийци и велможи
по фреските от светлини треперат,
но в миг по стълбата, в Палатата на дожите
съзираш в кръв Марино Фалиеро.*
Родина на лихвари и разбойници,
Републиката пипала е смело:
републиканците убивали спокойно,
погубвала мъже като Отело.
- И моята родина ти е плащала
за всичко с кръв, метресо на пирати,
но твоят дожд ДАНДОЛО - най-безстрашният -
при Одрин заплати с очите си войната.
В позорно бягство до Константинопол
едва достигна сляп - във кръв и рани -
проклина яростно на рицарите похода
и името на Калояна…
………………………………………………….
Венеция! Красива стара ваза с инкрустации,
с букет от свяхнали цветя, в зелено отразени,
град за туристи днес, ти пак посрещаш с грация
безбройните си гости от всички континенти…
Красавица повяхнала, с усмивка на магьосница,
ти вековете си с безсмъртна прелест носиш!…
1969-1981
Марино Фалиеро - Водач на въстанието на ковачите. К. З.
