Николай Некрасов

превод: Камен Зидаров

Пак тая родна, хубава страна -
с прекрасно лято и зелени къдри…
Пак пълен съм с поезия и знам,
че мога само тук поет да бъда.

На запад - нищо в мен не прозвуча,
туй чужди бяха строфите възторжни…
В Германия - сурово аз мълчах,
във Рим - аз пях за руския каторжник.

Санкт Петербург е тъй непоетичен.
То бе отдавна… Родния ни град -
във него аз съм чужд и чувствам хлад,
и ходя зъл, загрижен, апатичен.

Аз пак съм сам сред кичестия лес,
сред птичите гнезда и зверовете,
пак сред селата, с ниския навес,
по пътищата - във треви приветни.

И - позволете , - да ви кажа сам
на що миришат пътищата наши:
то мирис на сено е и катран;
не знам дали на вас ви действа страшно,

но той за мен е най-добър в света,
на мислите ми действа много бодро
и щом ме грабне някаква мечта,
отново той я връща към народа.

——————————

в. „Литературен живот”, г. 1, бр. 6, 6.11.1940 г.