РАЗБОЙНИЦИ
Ний няма да забравим никога
хорото, страшното хоро
на майките под ваште щикове
през септемврийския погром.
Днес те шептят от мъка луди
и дават клетва пред Христа,
че тук на всеки звяр и блудник
кога да е ще отмъстят.
Далеч от тях - във сняг загърнати -
ний бдим край глухите села,
не, днес не можем да се върнем и
за милост да склоним чела.
След потушеното въстание,
под димния и кървав свод,
ний взехме жаждите и раните
на бедния пребит народ.
Но вий - убийци неспокойни -
пияни, гузни и до днес,
вий ни нарекохте разбойници,
предатели без свян и чест.
От дива страст за мъст повлечени,
затънали, - без път и брод -
вий още пазите с картечници
светът от мъничко добро.
Пред вас се мяркат дни спокойни
на робски песни и венци, -
тогаз не бяхме ний разбойници,
нали? - не бяхме ний крадци?
Но днес безмилостно подгонени
дълбоко в родните гори,
ний няма в смут сълзи да роним и
да бъдем мирни и добри.
Не, ний ще бдим и ще се борим
до оня ден, до оня час,
когато пак ще заговори
септември със победен глас.
1924