Хулио Кортасар

Хулио Флоренсио Кортасар (Julio Cortаzar), аржентински писател, представител на „магическия реализъм”, е роден на 26.08. 1914 г. в Брюксел, Белгия, в семейство на икономист, сътрудник на аржентинското търговско представителство. Родителите му са аржентинци, сред предците му има немци, баски, французи. От 1916 г. , след окупирането на Брюксел от нацистите, живее в Швейцария, а от 1918 - в Буенос Айрес. Бащата оставя семейството, бъдещият писател е отгледан от майка си и баба си. Завършва (1932) Педагогическото училище „Мариано Акоста”, дипломира се като учител в средно училище, учи една година (1935) във факултета по философия и филология на Буеносайреския университет, преподава в градчетата Боливар и Чивилкой (1937-1939), в университета Куйо в Мендоса (1944). На следващата година се връща в Буенос Айрес, работи в Книжната палата. Публикува под свое име от 1949 г. През 1951 г. заминава за Франция, където пребивава до смъртта си и работи като преводач за ЮНЕСКО. От 1961 г. подкрепя Кубинската революция, от 1970 г. - Чили на президента Салвадор Алиенде, както и Сандинистката революция в Никарагуа. Умира на 12.02 1984 г. в Париж. Погребан в гробището „Монпарнас” до третата си жена Керъл Дънлъп. Автор на разкази, романи, стихове. Популярни са книгите му „Бестиарий” (1951), „Тайните оръжия” (1959) и др. У нас са публикувани книгите му „Южната автострада”, „Всички огньове”, „Някой, който се шляе”, „Междуетажие”, „Толкова обичаме Гленда”, „Истории за кронопи и фами”, романите „Лотарията” и „Игра на дама”. Превеждан на български език от Румен Стоянов, Лъчезар Мишев, Мария Пачкова, Емилия Юлзари, Стефка Кожухарова и Красимир Тасев.


Публикации:


Проза:

ЖЪЛТОТО ЦВЕТЕ/ превод: Любомир Духлински/ брой 30 юни 2011

ГОРЕЩИ ВЕТРОВЕ/ превод: Любомир Духлински/ брой 31 юли 2011

КРАЯТ НА ИГРАТА/ превод: Любомир Духлински/ брой 36 януари 2012