Хулио Кортасар

превод: Любомир Духлински

Гомес е тих и невзрачен човек, всичко, което му трябва от живота, е парче земя под слънцето, вестник с вълнуващи новини и варен кочан царевица, леко осолен, но щедро овкусен с масло.

Затова никой не беше изненадан, че след като спести известно количество години и пари, този субект отиде извън града, където, след като потърси място с приятни хълмове и простодушни села, купи квадратен метър земя, за да се установи, както се казва, като в свой дом.

Всичко това за квадратния метър може да изглежда странно и би било така при обикновени обстоятелства, тоест без Гомес и без Литерио.

Тъй като Гомес не се интересуваше от нищо друго освен от парчето земя, където да постави зелен шезлонг, за да се захване с четенето на вестник и да вари на примуса кочани царевица, то едва ли някой би му продал един квадратен метър, тъй като всеки има не един квадратен метър, а много квадратни метри и по този начин се натоварва с проблеми, свързани с поземления кадастър, отношенията със съседите, данъците - и всичко това заради продажбата на един квадратен метър в средата на другите квадратни метри - това е просто смешно, в крайна сметка това никога не се прави, какво да говорим.

И когато Гомес, след като обиколи повечето долини и хълмове със своя шезлонг, примус и кочани, започна да се отчайва, той внезапно направи откритието, че в Литерио между два участъка има петно с размери точно един квадратен метър, а и поради факта, че той е разположен между два семейни замъка, придобити в различни епохи, в това парче земя има някакво своеобразие, въпреки че на външен вид не е нищо повече от купчина фураж с бодли.

По време на подписването на акта за продажба нотариусът и Литерио се задавят от смях, но както и да е, два дни по-късно Гомес влезе във владение на имота си, където чете и яде от зори до здрач, след което се връща в хотела в близкото градче, където е наел хубава стая предишния ден, защото Гомес може да е луд, но не е идиот, в което Литерио и нотариусът скоро ще се убедят.

Междувременно лятото като по чудо продължава в долините, има туристи, които, чули за куриоза, от време на време идват да погледат Гомес, който чете вестник в шезлонга си.

Една вечер венецуелски турист решава да попита Гомес защо е купил само един квадратен метър земя и за какво друго е подходящо това парче земя, освен да постави шезлонг на него и тогава венецуелският турист, заедно с останалите неговите зашеметени спътници, чува: „Изглежда, че не вземате предвид, че собствеността върху земята се простира от повърхността до центъра на земята. Схващате ли?”

Никой не схваща, освен че в съзнанието на всеки се появява един квадратен кладенец, който се удълбочава, все повече се удълбочава и удълбочава дявол знае накъде и по поради това изглежда не по-малко значимо от притежанието на, да речем, три хектара под формата на едни и същи квадратни дупки с подходящ диаметър, които се удълбочават и все повече ще се удълбочават.

Ето защо, когато три седмици по-късно се появяват инженери, всички се досещат, че венецуелецът не е сметнал тази идея за празни приказки, а е заподозрял нещо повече в думите на Гомес, а именно, че някъде в този район трябва да има петрол.

Литерио е първият, който позволява отравянето на люцерната и слънчогледа чрез необмислено сондиране, замърсявайки атмосферата с нездравословен дим; останалите собственици пробиват навсякъде ден и нощ и дори не минава без това, че една бедна домакиня, проливайки сълзи, беше принудена да премести леглото с немощните представители на три поколения честни орачи, тъй като инженерите сметнаха, че тяхната невралгична спалня е геоложки обект.

Гомес спокойно наблюдава изследванията отдалеч, въпреки че шумът на машината го отвлича от вестникарските репортажи - разбира се, в началото никой не каза нито дума за стореното от него, а той не е настоятелен човек и говори само когато го попитат.

И той твърдо казва „не” на представител на венецуелски петролен консорциум, който посещава Гомес, за да купи неговия квадратен метър.

На представителя е наредено да го купи на всяка цена и той започва да назовава суми, които растат със скорост от пет хиляди долара на минута, в резултат на което след три часа Гомес сгъва шезлонга, скрива примуса и кочана в торбата и подписва хартията, която ще го превърне в най-богатия човек в страната, ако в парцела му бъде намерен петрол, което се случва точно седмица по-късно с появата на фонтан, който плиска върху цялото семейство Литерио и всички кокошки наоколо.

Зашеметен от всичко това, Гомес се връща в родния си град и си купува апартамент на последния етаж на най-високия небостъргач, защото има открита тераса, където може да чете вестник и да си вари кочани, без да се страхува от появата на досадни венецуелци и боядисани в черно пилета, които крякат с възмущението, характерно за този вид птици, когато бъдат напръскани със суров нефт.