Глеб Яковлевич Горбовски (Глеб Явковлевич Горбовский), руски писател, е роден на 4.10.1931 г. в Ленинград в семейство на учители. В годините на войната остава без родители, учи в школата на ФЗО, бил е в детска изправителна колония в град Маркс, откъдето успява да избяга. Завършва седемгодишно училище в Костромска област, осми клас в Ленинград, служи в строителни войски. Следва в Ленинградския полиграфически техникум (1954-1957). Участва в литературните кръжоци на Давид Дар и Глеб Семьонов в Ленинград. Няколко години работи в геофизически експедиция в Камчатка, Сахалин и в Якутия. Печата от 1955 г. Член на СП на СССР (1963). Пише проза от 1974 г. Автор на повече от 40 книги с поезия и проза. Сборници с поезия: „В търсене на топлина” (1960), „Благодаря, земя” (1964), „Коси лъчи” (1966), „Тишина” (1968), „Ново лято” (1971), „Връщане у дома” (1974), „Стихотворения” (1975), „Долина” (1975), „Монолог” (1977), „Видение на хълмовете” (1977), „Крепост” (1979), „Наяве” (1981), „Избрано” (1981), „Черти на лицето” (1982), „Заветно слово” (1985), „Отражения” (1986), „Плач зад прозореца” (1989), „Сорокоуст” (1991), „Седя на наровете” (1992), „Грешни песни” (1995), “Флейта в бурена” (1996), „Изгорели крила” (1996), “Проклета главичка” (1999), “Разкаляни пътища” ( 2000), „Падналият ангел. Избрани стихотворения (1954-2000)”(2001), „Събрани съчинения в седем тома. Том І: стихотворения и поеми (1953-1963 г.)” (2003), , Том ІІ (2008) и на повестите „Клонче от шипка” (1974), „Гара” (1980), „Първите снеготопежи” (повести, 1984), „Под музиката на дъжда” (повест, 1984), „Звън на разсъмване” (повести, 1985), „Свирка на вятъра” (1987), „Шествие” (повест, 1989), „Изстинали следи. Записки на литератора” (1991), „Апостоли на трезвеността. Изповед на алкохолика” (1994). Има и редица книги за деца. Пише текстове за естрадни песни. Академик в Академията за руска словесност (1996). Лауреат на Държавна награда на РСФСР (Москва, 1984), на наградите на сп. „Наш съвременник” (1990, 1998), „Андрей Платонов” (1995), ежеседмичника „Литературна Русия” (1998), сп. „Москва” (1999), „Ладога” на името на Александър Прокофиев (1999), православната литературна награда на името на Св. княз Александър Невски (2004), „Иван Бунин” (2007), „Нова Пушкинова награда (2008), „Константин Балмонт” (2008) и др. Един от най-популярните и обичани руски поети. Публикува във в. „Завтра”, „Наш съвременник”, „Нева”, „Москва”. Живее в Санкт Петербург. На български е превеждан от Григор Ленков и др. Умира на 88 г. на 26 февруари 2019 г. в Санкт Петербург.

Публикации:

Поезия:

ОКУПАТОРИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 28 април 2011

АЗ ГЛЕДАМ КАК ВАЛИ СНЕГА…/ превод: Татяна Любенова/ брой 29 май 2011

БЕСОВЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 49 март 2013

ЕСЕНИН, 80 ГОДИНИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

КОГАТО В КЪСНА НОЩ СКЛОНИШ ГЛАВА…/ превод: Григор Ленков/ брой 54 септември 2013

НЕ ОБРАЗ НА ЖЕНА КРАСИВА…/ превод: Марко Марков/ брой 65 септември 2014

БАЛАДА ЗА СТАРИЯ ГЕНЕРАЛ/ превод: Борис Борисов/ брой 75 юли 2015

РОЗОВ СЛОН/ превод: Борис Борисов/ брой 76 септември 2015

ПОСВЕЩЕНИЕ/ превод: Марко Марков/ брой 77 октомври 2015

МЕСТОЖИТЕЛСТВО - ЕДНА ЗЕМЯ…/ превод: Марко Марков/ брой 81 февруари 2016

ЕТО, НА ПРОЗОРЕЧНАТА РАМКА.../ превод: Георги Ангелов/ брой 92 февруари 2017

НАД ВОЛГА/ превод: Марко Марков/ брой 137 април 2021

В ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ РУБЦОВ/ превод: Марко Марков/ брой 138 май 2021

Публицистика:

ДЪЛГООЧАКВАНИЯТ ПОЕТ/ превод: Татяна Любенова/ брой 36 януари 2012