Глеб Горбовски

превод: Марко Марков

***
Местожителство - една Земя…
Време дадено - Епохата велика.
Ще играя сред гори, реки, поля
до мига, когато ме повикат.

Ще заспя през някой хубав ден
в гробище уютно на Русия.
Клонка ще се приведе над мен
някак си по женски и безсилно.

После аз, не аз ще стана в миг,
ще докосна с радост небосвода
и ще екне моят, не, не моят вик
като музика добра в народа.

***
Да се завърнеш у дома, под родното крило -
това е вечна тема на руските поети.
Завръщам се и свалям аз потното седло
и дланите съседски от мене са поети.

Разтварям с удар зъл скованата врата
и лягам върху нара нечакащ ме и стенещ.
Изскача звяр от печката, от свойта самота -
здравей, ти, мишко ласкава, самотна като мене.

С гласовито ведро отивам за прясна вода,
раздухвам живителна жар в самовара.
А на стената - снимка: мой дядо, но млад!
Тъй млад, пременен върху снимката стара.

… На кого той прилича? На Царя? На мен?
И къде се разминахме
в белия ден?