БАЛАДА ЗА СТАРИЯ ГЕНЕРАЛ
превод: Борис Борисов
ТРИЗНА*
Той дълго от върха се свлича -
убихме снежния овен**.
А вместо бялата звездица,
на челото му - кръст червен.
Рогата му под ножа тракат -
трофей дома ни ще краси.
А планината го оплака -
подобно майка - първи син.
Рева с гнева на водопада
и с облак черен се обви.
А после - тъмна и грамадна -
очи безмълвни в нас заби.
Разръфано до кости тяло.
Край него - хора с глад нелеп…
И планината - посивяла -
навеки хората прокле.
1962
———–
* езически погребален обряд у древните славяни с песни, танци и пиршества в чест на покойния.
** защитен вид овен с дебели вити рога, подобен на муфлон.
—————————————–
БАЛАДА ЗА СТАРИЯ ГЕНЕРАЛ
На Лариса Василева
Заболя генералът. Гори като взрив от ракета
и лети сред съня си… Задух притиска сърцето.
Спомня стари приятели - гледа ги с поглед навъсен:
Паша в танк изгоря, а Ванюша снаряд го разкъса.
Той горещите рани докосва с ръцете си хладни.
И си спомня за Карбишев* - с чело високо, грамаден.
… Генералът лежи непонятен, с профил изострен,
на гърдите ръце - две далечни пътеки - кръстосал.
О, не бе справедлива съдбата към него, войника:
не куршум, не граната и щик, старостта го настигна.
Генералът разбира: умират звезди и дървета.
Да притихне усмихнат… Смирен, до смъртта да докрета.
Под ръка му е оня метал - с благодарност надписан…
Сякаш вижда - свободно лети над Родината птица.
А съседът, дочул през стената възглухия изстрел,
за искри от шампанско, за радостен смях ще помисли.
Та така ли да чака? Сред дяволски ад да се мята ли?
… Не е страшно без бог.
Трудно, трудно се мре без приятели.
1976
——————
* генерал Дмитрий Михайлович Карбишев /1880 - 1945/ - генерал, герой на Съветския съюз, заловен в плен в бесъзнателно състояние, бил в хитлеристки концлагер от 1941 до 1945 г., където е убит след зверски мъчения.
—————————————
***
Телевизор… А вън - тишина,
лятно слънце, зелени дървета.
В телевизора - шум и война,
злобни речи и шепот суетен…
Аз разтварям прозореца - там
вземам дъх, птиче пеене влиза…
Но защо ли - ей богу, не знам -
пак се гмурвам смирен в телевизора.
Като в езеро плуват лица,
ето образът на президента…
А навън - чуруликат деца
и блещука предзалезна лента.
2013
ТРИЗНА
Убили снежного барана.
Он долго падал с высоты.
Во лбу звездой краснела рана
на месте беленькой звезды.
Рога отрубленные пали
у тощей речки на краю.
Седые горы ночь не спали,
оплакивая тварь свою.
Они ревели водопадом,
потом, зарывшись в облака,
суровым, чёрным, страшным взглядом
на нас глядели свысока…
Мы жадно с клекотом кусали
баранье тело - до костей…
А те, с седыми волосами,
всю ночь судили нас - людей.
1962
———————————-
БАЛЛАДА О СТАРОМ ГЕНЕРАЛЕ
Ларисе Васильевой
Генерал захворал. Он горел, как ракетная вспышка
над долиной, над долей… И комкала сердце одышка.
Он друзей вспоминал, словно поле окидывал взглядом:
Паша в танке сгорел, а Ванюша - растерзан снарядом.
Он друзей вспоминал… Трогал шрамы рукою прохладной.
Снова Карбышев снился, - опять ледяной и громадный.
…Генерал на диване лежал, непонятный и строгий.
Две руки на груди, как крест на крест - две дальних дороги.
И ведь что получилось, что с воином сталось:
победила его не граната, не пуля, а - старость.
Генерал понимал: умирают деревья и звёзды.
Значит, нужно смириться… А смерть? - улыбнуться ей просто.
Ну а если достать - именной из шкатулки?.. С табличкой?
И лети, генерал. Поднимайся над Родиной птичкой.
Пусть в соседней квартире, заслышав тот хлопнувший выстрел,
о шампанском подумают люди - о брызгах, об искрах.
Ну, так что? Ожидать? Или - к дьяволу эта морока?
…Тяжело умирать без друзей. Тяжелей, чем без бога.
1976
————————————————-
***
Телевизор… И лето в окне,
красотою набухшая зелень.
В телевизоре - фильм о войне,
маета, различимая еле…
Распечатаю настежь окно,
пенье птиц изловлю, ароматы…
А затем, хоть убей, всё равно
занырну в телевизор треклятый.
Отловлю из пруда новостей
новоявленный лик президента…
А в окне - щебетанье детей
и заката кровавая лента.
2013
