Глеб Горбовски

превод: Марко Марков

В ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ РУБЦОВ

По брезова рубашка,
но с весело сърце,
в полето слага крачка
орач с цветя в ръце.

На любовта си носи
той своя смях зелен.
Минава, зрял и росен,
край нея и край мен.

Изчезва сред браздите.
О, боже, дай му път…
И птиците прелитат
през неговата плът.

***
Ще остане някъде домът,
селото, димът горчивосинкав.
Ще ме срещне зимата на път,
ще ме бодне с първата снежинка.

Бор ще скрипне с иглени листа
и ще се разсипе локва тънка.
Приказка ще стане пролетта,
зимата сурова - повест звънка.

Изведнъж ще се разбързам, с крак
аз снега вечерен ще помътя.
А в тила ми ще въздиша пак
ледената истина на пътя.