АЗ ГЛЕДАМ КАК ВАЛИ СНЕГА…

Глеб Горбовски

превод: Татяна Любенова

* * *
Аз гледам как вали снега -
последен, може би, в съдбата.
Не ме отвличайте, за Бога,
и нека се самозабравя.

Ловя студените снежинки,
с горещи устни ги ловя.
Зигзагите и кривулиците
на пътя-вена аз следя.

Очарователно е игото -
снеговъртежът - кратко цвете…
Чета небето като книга,
със Божа милост - в редовете.

——————————

* * *
Присутствую при снегопаде -
последнем, может быть, в судьбе.
не отвлекайте, бога ради,
забыть позвольте о себе.

Ловлю холодную снежинку
горячим выступом губы.
Слежу зигзаги и ужимки
венозно вздувшейся тропы.

Очаровательное иго -
снеговращенья краткий срок…
Читаю небо, точно книгу,
и Божью милость - между строк.


* * *
В дни на печал неугасима,
в дни на пиратство и гуляи,
о, Господи, спаси Русия,
и не зачерквай ти съдбата й.

Наклеветена и разпната,
разбита…Враните летят!…
Тя, майка е, не е виновна,
че тръгват нейните деца…

И като храм при потопяване,
тя ни потъва, нито плува -
и чака все Богоявление!
Вълните вече свода удрят…

——————————

* * *
Во дни печали негасимой,
во дни разбоя и гульбы -
спаси, Господь, мою Россию,
не зачеркни Ея судьбы.

Она оболгана, распята,
Разъята… Кружит вороньё!..
Она, как мать, не виновата,
Что дети бросили её…

Как церковь в зоне затопленья
Она не тонет, не плывёт -
Всё ждёт и ждёт Богоявленья!
А волны бьют уже под свод…


* * *
Когато аз изгубвах пътя,
над покрива ми бе беда,
ти молеше за мене Бога -
свещ палеше ти на Христа.
Сама приличаща на нива,
ти нежността си съхрани
към падналите и унили.
А силна си - живей, блести!
Самичка се теши в тъгата.
Надничам в твоите очи.
Ти - жива в моята тетрадка,
като във облак буря си.

——————————

***
Когда утратил я дорогу
и ощутил в крови беду,
ты за меня молилась Богу, -
ты свечку ставила Христу.
Сама уставшая, как пашня,
что возвратила урожай,
ты сохранила нежность к падшим.
Живи, светись - не утешай!
Сама утешься, Бога ради.
Дай, загляну в твои глаза…
Останься жить в моей тетради,
как в майском облаке - гроза!

1996