Глеб Горбовски

превод: Григор Ленков

***
Когато в късна нощ склониш глава,
да сътвориш нов стих върху листата,
помни, че под безмълвната трева
лежат безмълвни твои братя.

И няма скити, дреме древен Рим,
застинала е ранната Елада…
Как романтично и без сън творим
и пием най-горчивата наслада!

Но пак творим. Всечасно. Всеки миг.
Това на живите е завещано…
Върви напред - и ти ще си велик,
какво, че дните ти ще свършат рано?

Перото си като весло стисни,
греби така, че всичко да клокочи!
И да те люшкат яростни вълни,
знай: към звездата ти компасът сочи!

Прекрасно е да гледаш как човек,
сам в бурята, тържествено и честно,
изправен в Ноевския си ковчег,
полита горд в ликуващата бездна!