БЕСОВЕ
превод: Красимир Георгиев
БЕСОВЕ
Земята ровеха с живот несретен.
В пиянска дрямка зиме бяха там.
…Закупен бе домът от ингушети,
а може би пък кюрди са били, не знам.
Бе този дом като плашило в къра!
За селяните плод бе непознат,
като врабци страняха: наши хора,
но все пак чужди - от незнаен свят…
Пристигаха по съботите разни -
на мерцедеси, с плюскане-ламя -
огньове палеха. С шашлици мазни
опушваха горката ни земя!
Те смееха се пламенно, дивашки -
тресяха се съседни домове.
И разпечатваха пари от пачки
с нечели книги плоски умове!
Верижки златни хвърляха в реката
с командата: По дъното пълзи!
И лазят, сякаш търсят непроляти
младежите и старците сълзи!
Със снегорини сред гората бяха,
завърнаха се - сякаш от война!
Еленови глави сред тях висяха -
с очи, препълнени със смъртна тишина…
След туй ги мерцедесите отнасят,
че златният телец ги пак зове!
И като под венчило баба Глаша
изправя гръб и шепне: „Бесове!”
—————————–
БЕСЫ
Копали землю, хлопали ушами…
Зимой дремали праздно и хмельно.
…Порожний дом откуплен ингушами,
а может, курдами. Не всё ль теперь равно?..
Был этот дом как пугало на пашне!
Крестьяне этот дом, как воробьи,
сторонкой облетали: хоть и наши,
но всё ж-таки - чужие, не свои…
Они всегда являлись по субботам -
на „мерседесах”, со своей жратвой -
и жгли костры. И шашлыки - до рвоты -
коптили на земле полуживой!..
Они смеялись пламенно и смачно -
от них тряслись соседние дома.
И денег распечатывали пачки,
как будто книг нечитаных тома!
Они с себя цепочки золотые
срывали и бросали в воду: лезь!
И лезли старики и молодые,
холодный Волхов истоптавши весь!..
…На снегоходах в тёмный лес влезали,
а возвращались гордо - как с войны!
И головы лосиные свисали -
с глазами, полными смертельной тишины…
Потом их уносили „мерседесы” -
туда, где им светил златой телец!
И причитала бабка Глаша: „Бесы!..”
И распрямившись, шла, как под венец.
