Глеб Горбовски

превод: Марко Марков

***
Не образ на жена красива,
на майка в тиха светлина,
а - целия живот щастливо
да пресъздам в мечта една!

Рисувам с трепет, не за слава
лика на този хубав ден,
тъй много пъти пресъздаван
от други… С кръв. Далеч от мен.

***
Под съпровода на сърцето,
звънлив славеев инструмент,
на клонче памет седнал,
                                 светло
да се забравя за момент.

Като слепец наивно-дързък
света усещам в миг така:
той Аполон е Белведерски,
а аз - мъглица над река.

… Ала митът за да възкръсне,
красиво продължен и млад,
мъглата трябва да се пръсне,
да прироси над всеки цвят.