ПОСВЕЩЕНИЕ
превод: Марко Марков
ПОСВЕЩЕНИЕ
Под звездата неподвижна
на житейския си път
възлюби не само ближния -
чуждия люби до смърт!
Нека любовта несложна,
твое чувство и имот,
осени добра, тревожна,
бедствения ти живот.
В миг върховен и насъщен
помогни му и помни -
всичко дадено се връща
в други, зли за тебе дни.
… Тези мисли сини-сини
идват в залеза при нас,
тъй като съвсем невинни
сме били в единствен час -
на Появата… Печално
осъзнаваме с вина:
не е злото изначално,
а самата добрина.
***
Утрото е синьо, виолетов - мракът.
Маха с дим прощален на септември влакът.
Зад канавка рижа - рижа трепетлика,
а в тревите стари дъжд самотен блика.
Плиска се в скалите с мътна злоба ручей.
Автобус подтичва, мокър като куче.
Слънчице със злато облака изпръска -
и сърце бодливо пак гръдта ми блъска.
