Николай Заболоцки

Николай Алексеевич Заболоцки, руски поет, е роден на 24.04. (7 май по нов стил) 1903 г. в село Кукмор, близо до град Казан, в семейство на селския агроном Алексей Агафонович Заболотски (ударението е на първата сричка на фамилията), родом от Уржума, служещ в селскостопанска ферма до Казан, и учителката Лидия Андреевна Дяконова от Вятка. Николай е първото от седем деца. Расте в село Сернур, Вятска губерния (после - районен център на Марийска АССР). Пише стихове от 7-годишен, после и като ученик. Завършва реално училище в град Уржума и филологическия факултет на Ленинградския педагогически институт “А. И. Херцен” (1925). През 1926-1927 г. служи в армията. Работи като редактор в детската секция на Госиздат (Държавно книгоиздаване), активно сътрудничи на списанията за деца “Таралеж” и “Щиглец”. Издава детските книги в стихове и проза “Змийското мляко”, “Гумените глави”, “Хубавите ботуши” (1928). През 1925 г., след завършването на института, променя фамилията си - започва да я пише с “ц” и да я произнася с ударение на предпоследната сричка. Запознава се с участниците в групата ОБЕРИУ (Обединение на реалното изкуство) Хармс, Введенски, Вагинов и др. и дейно участва в него, теоретик на течението. Печата от 1927 г. Първата му поетична книга “Стълбци” (1929) е последвана от натурфилософската поема “Тържеството на земеделието” (сп. “Звезда”, 1933) и “Втора книга” (1937), включваща едва 17 стихотворения. Създава поемите “Безумният вълк” (1931), “Село” (1933) и “Венчаване на плодовете”. От началото на 30-те години скъсва завинаги с експериментите, отдалечава се от обериутите (края на 1928 - началото на 1929) и се насочва към класическата национална поетика, развивана от него в традицията на Пушкин, Тютчев, Баратински и др. Преразказва за деца “Гаргантюа и Пантагрюел” на Рабле (1936), “Тил Уйленшпигел” на Шарл дьо Костер, глави от “Пътешествията на Гъливер” на Суифт. През 1930 г. се жени за Екатерина Кликова, през 1932 г. им се ражда син Никита, в 1937 - дъщеря Наташа. Репресиран през 1938 г. по лъжлив донос, изтезаван, пребивава в лагери, после в заточение - строител в Далечния Изток, в Алтайския край, и чертожник в Караганда, освободен в края на 1945 г., благодарение на застъпничеството на Александър Фадеев. През 1946 г. е възстановен в Съюза на писателите, връща се в столицата. Две години семейството живее в Переделкино - във вилата на писателя Илиенков, после получава от Съюза на писателите двустаен апартамент в Москва. Завърнал се от лагера, поетът унищожава ръкописите на ранните си стихове, грижливо запазени от жена му. До края на живота си се страхува от случайни познанства, избягва откровеността, страхува се да предостави паспорта си, предполагайки, че в него са зашифровани сведения за това, че е бил съден. Съществуват многобройни доказателства колко болезнено е възприемал преживяното. Възобновява поетичната си дейност, създава стихотворна преработка на “Слово за полка на Игор” (1938, 1945). Превежда поемата на Шота Руставели “Витязът в тигрова кожа” (1946 - І изд; 1957 - последна редакция), много грузински (Давид Гурамишвили, Григол Орбелиани, Важа Пшавела, Тициан Табидзе, Симон Чиковани, Иля Чавчавадзе, Акакий Церетели, Григол Абашидзе, Михаил Квливидзе, Карло Каладзе), немски (Майерхофер, Рюкерт, Гьоте, Шилер), италиански (Умберто Саба, Рипелино), унгарски (Антал Гидаш), украински (Леся Украинка, Микола Бажан) и източни поети (Ахмат Даниш, Лютфи, Катран Тебризи, Мохамед-Риза Агахи, Фазли, Масуд Сад Салман), както и творби от сръбския епос. За преводите си на грузинска поезия получава през 1957 г. орден “Трудово червено знаме”. Последните му издадени приживе поетични книги са “Стихотворения” (1948) и “Стихотворения” (1957), включваща 64 стихотворения и избрани преводи. Във връзка с преводите си на грузински поети посещава Грузия. Последните две години от живота си прекарва в гр. Таруса на р. Ока. Дълго боледува, прекарва инфаркт през 1954 г. Написва много лирически стихотворения, поемата “Рубрук в Монголия”. През 1957 г. посещава Италия. В края на живота му върху него се стоварва още едно душевно сътресение - жена му, Екатерина Василиевна Заболоцка (Кликова), се влюбва в писателя Василий Гросман. Чувствата са взаимни. През 1956 г. Екатерина Заболоцка и Гросман заживяват заедно, а Заболоцки неуспешно се опитва отново да устрои живота си с младата Наталия Роскина - не успява да създаде ново семейство, по думите на Роскина - преди всичко защото поетът тъгувал по жена си. Умира от втори инфаркт на 14.10.1958 г. в Москва. Погребан на Новодевичето гробище в Москва. Мемоарите му “Историята на моето затворничество” са публикувани зад граница на английски език през 1981, а в Русия - през 1986 г. Посмъртни съчинения: “Грузинска класическа поезия в превод на Н. Заболоцки” (Тбилиси, 1958. т. 1, 2); “Стихотворения” (1959); “Избрано” (1960); “Стихотворения и поеми” (1965); “Избрано” (1970); “Избрани произведения в 2 тома” (1972); “Змийската ябълка: Стихове, разкази, приказки” (1973); “Събрани съчинения в 3 тома” (1983-1984); “Историята на моето затворничество” (1986, 1991); “Стълбци и поеми. Стихотворения” (1989); “Избрани съчинения” (1991); “Огън, блещукащ в съда…: Стихотворения и поеми. Преводи. Писма и статии. Биография. Спомени на съвременници. Анализ на творчеството му” (1995); “Стихотворения и поеми” (1999); “Лирика” (2006); “Стихове за любовта” (2008); “Стихотворения. Поеми” (2008); “Нека душата да не я мързи” (2009) и др. Превеждан на български език от Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Владимир Башев, Ангел Тодоров, Григор Ленков, Първан Стефанов, Кръстьо Станишев, Петър Алипиев, Ценка Щърбанова, Христо Черняев, Иван Николов, Кирил Кадийски, Божидар Божилов, Андрей Андреев, Зоя Василева (”Есенни пейзажи”, 1994) и др.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ/ превод: Зоя Василева/ брой 21 юни 2010

СТИХОВЕ ОТ 40-ТЕ ГОДИНИ/ превод: Зоя Василева/ брой 24 декември 2010

ГЛАС В ТЕЛЕФОНА/ превод: Татяна Любенова/ брой 38 март 2012

СТИХОВЕ ОТ 50-ТЕ ГОДИНИ/ превод: Зоя Василева/ брой 39 април 2012

БЕТХОВЕН/ превод: Димитър Горсов/ брой 46 декември 2012

ИЗ „ЛАДЕЙНИКОВ”/ превод: Николай Тодоров/ брой 48 февруари 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ПОХОД/ превод: Божидар Божилов/ брой 59 февруари 2014

НА КИНО/ превод: Божидар Божилов/ брой 64 юли 2014

ПРИЗНАНИЕ/ превод: Дафинка Станева/ брой 66 октомври 2014

ЗА КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ЛИЦА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 75 юли 2015

ПРОТИВОСТОЕНЕТО НА МАРС/ превод: Владимир Башев/ брой 75 юли 2015


За Николай Заболоцки:

НИКОЛАЙ ЗАБОЛОЦКИ/ автор: Иван Николов/ брой 31 юли 2011