УТРО
превод: Христо Черняев
УТРО
Запява петел. Блясват бели зари.
Сребреят полянки сред стари гори.
Стоят там дървета - отбор батальони.
Там пики елите са. Свеждат се клони.
Тях вятър ги гали, любовно захласнат,
над тях като искри звездиците гаснат.
Кълвачи се кланят на дънери там
и чукат, потънали в унес голям;
изрязват те ноти на дъб и на клен -
най-първата песен на новия ден.
Роден от безкрая,
люлее се звук,
люлее се паяк
под клонче на бук,
люлей се простора
прозрачен и чист
и върха на бора
люлей се сбребрист.
И птичките, още замаяни, неми,
забравят прекъснати вчера поеми,
и в бисерни пръски девойка самичка
се смее от горската бистра рекичка.
Запява петел. Блясват бели зари.
Сребреят полянки сред стари гори.
——————————
ЗА КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ
На тоя свят има лица като пищни палати,
где всяко местенце е пъстрено с краски чудати.
На тоя свят има лица като сламен коптор
със знойно горещ, но помътен от времето взор.
И други - подобни на замъци тайни -
с огради високи, с огради безкрайни,
где нищо почти не живее и в тях
не светят прозорци, не чува се смях…
Но знаех аз някога мъничка хижа,
там хлебецът беше едничката грижа
и там, от прозорче открехнато, мен
ме лъхваше свежест на пролетен ден.
Велик е животът, велик и чудесен!
На тоя свят има лица като песен.
От тях като в слънце ни милват лъчи
и в тях най-човечната песен звучи!
——————————
НАД МОРЕТО
Едва усетил възгорчив повей в скалите
от суха чубрица - и тоя сънен Крим,
и кипарисът, и домът над стръмнините
навек се сляха с него като чуден химн.
Оттук морето праща към далнините звуци.
Концертът на вълните отпреди се знай.
Звукът, в скала ударен, пълзи сред скални буци
и ехото подскача, и пее, и играй.
Акустиката горе е примка устроила
и ропота далечен довежда в тез места.
Оръдия тук сякаш гърмят със страшна сила,
тук, дето като цвят е моминската уста.
Тук сутрин на синигера гласа се носи,
тук стъклено е гроздето под лозовата гръд.
Тук времето не бърза. Тук децата боси
в скалите неподвижни чубрица берат.
УТРО
Петух запевает, светает, пора!
В лесу под ногами гора серебра.
Там черных деревьев стоят батальоны,
Там елки как пики, как выстрелы - клены,
Их корни как шкворни, сучки как стропила,
Их ветры ласкают, им светят светила.
Там дятлы, качаясь на дубе сыром,
С утра вырубают своим топором
Угрюмые ноты из книги дубрав,
Короткие головы в плечи вобрав.
Рожденный пустыней,
Колеблется звук,
Колеблется синий
На нитке паук.
Колеблется воздух,
Прозрачен и чист,
В сияющих звездах
Колеблется лист.
И птицы, одетые в светлые шлемы,
Сидят на воротах забытой поэмы,
И девочка в речке играет нагая
И смотрит на небо, смеясь и мигая.
Петух запевает, светает, пора!
В лесу под ногами гора серебра.
1946
——————————
О КРАСОТЕ ЧЕЛОВЕЧЕСКИХ ЛИЦ
Есть лица, подобные пышным порталам,
Где всюду великое чудится в малом.
Есть лица - подобия жалких лачуг,
Где варится печень и мокнет сычуг.
Иные холодные, мертвые лица
Закрыты решетками, словно темница.
Другие - как башни, в которых давно
Никто не живет и не смотрит в окно.
Но малую хижинку знал я когда-то,
Была неказиста она, небогата,
Зато из окошка ее на меня
Струилось дыханье весеннего дня.
Поистине мир и велик и чудесен!
Есть лица - подобья ликующих песен.
Из этих, как солнце, сияющих нот
Составлена песня небесных высот.
1955
——————————
НАД МОРЕМ
Лишь запах чабреца, сухой и горьковатый,
Повеял на меня - и этот сонный Крым,
И этот кипарис, и этот дом, прижатый
К поверхности горы, слились навеки с ним.
Здесь море - дирижер, а резонатор - дали,
Концерт высоких волн здесь ясен наперед.
Здесь звук, задев скалу, скользит по вертикали,
И эхо средь камней танцует и поет.
Акустика вверху настроила ловушек,
Приблизила к ушам далекий ропот струй.
И стал здесь грохот бурь подобен грому пушек,
И, как цветок, расцвел девичий поцелуй.
Скопление синиц здесь свищет на рассвете,
Тяжелый виноград прозрачен здесь и ал.
Здесь время не спешит, здесь собирают дети
Чабрец, траву степей, у неподвижных скал.
1956