Николай Заболоцки

превод: Владимир Башев

Ти гледаш с погледа на звяра,
вторачен в моя роден праг,
но аз изгубих в тебе вяра
и няма да те славя пак!
Звезда зловеща! Ти във мрака
на най-печалните ни дни
чертаеше в небето знака
на скърби, кърви и войни.
И щом над къщите стаени
изблещеше око - тогаз
и в сън предчувствия студени
се впиваха до болка в нас.
И с пушка във ръка войната
дойде, послушна на сънят,
подпали яростно селата,
а нас обрече в дълъг път
с печални срещи и разлъки,
със боеве от здрач до здрач
и тези нетърпими мъки
потапяха сърцата в плач.
А над безлюдната пустиня
студен и ням кървеше Марс,
все тъй от бездната си синя
внимателно загледан в нас.
Отсенките на разум злобен
кривяха смътния му лик,
като че дух звероподен
ни дебнеше във този миг.
Духът създал в строг ред канали
за неизвестни съдове,
блестящи стъкловидни зали
сред марсиански градове.
Дух, пълен с мисъл и със воля,
но без сърце да го гори.
За него няма чужда болка
и всички средства са добри.
Но има на света планета.
Макар и малка да е тя,
на нея хиляди столетия
живеят други племена.
Там също любят, също мразят
и дишат радост и тъга,
но хората в душите пазят
човечността си досега.
Там в сумрака на битието
струи златиста светлина
и тази мъничка планета
е възродената земя!

1956

—————————–

ПРОТИВОСТОЯНИЕ МАРСА

Подобно огненному зверю,
Глядишь на землю ты мою,
Но я ни в чём тебе не верю
И славословий не пою.
Звезда зловещая! Во мраке
Печальных лет моей страны
Ты в небесах чертила знаки
Страданья, крови и войны.
Когда над крышами селений
Ты открывала сонный глаз,
Какая боль предположений
Всегда охватывала нас!
И был он в руку - сон зловещий:
Война с ружьём наперевес
В селеньях жгла дома и вещи
И угоняла семьи в лес.
Был бой и гром, и дождь и слякоть,
Печаль скитаний и разлук,
И уставало сердце плакать
От нестерпимых этих мук.
И над безжизненной пустыней
Подняв ресницы в поздний час,
Кровавый Марс из бездны синей
Смотрел внимательно на нас.
И тень сознательности злобной
Кривила смутные черты,
Как будто дух звероподобный
Смотрел на землю с высоты.
Тот дух, что выстроил каналы
Для неизвестных нам судов
И стекловидные вокзалы
Средь марсианских городов.
Дух, полный разума и воли,
Лишённый сердца и души,
Кто о чужой не страждет боли,
Кому все средства хороши.
Но знаю я, что есть на свете
Планета малая одна,
Где из столетия в столетье
Живут иные племена.
И там есть муки и печали,
И там есть пища для страстей,
Но люди там не утеряли
Души единственной своей.
Там золотые волны света
Плывут сквозь сумрак бытия,
И эта милая планета -
Земля воскресшая моя.

1956