Николай Заболоцки

превод: Тихомир Йорданов

Да, има лица като порти големи,
голямото в тях е като подземие.

А има лица като малък коптор -
там дроб се пече в затревения двор.

Пък други са хладни, в тях живото чезне,
тъй както в тъмница с решетки железни.

Четвърти са кули - векът в тях едвам
изтича и никой не е влизал там.

Аз мъничка къщичка някога имах.
Тя беше неугледна, бедна, без име.

За сметка на туй от прозореца в мен
струеше лъча на изгрелия ден.

Светът е наистина толкоз чудесен!
Лица в него има подобни на песен.

Със тях, като в слънчев и жив нотопис,
симфонии пишат в поднебесната вис.