Минчо Минчев

Минчо Мънчев Минчев, български поет, е роден на 25.09.1944 г. в село Коларово, Старозагорско. Завършва специалността „Локомотивен машинист” във ВВТУ в София, работи в БДЖ 15 години, от 1982 г. е журналист. Председател на партия „Нова Зора”. Автор на поетичните сборници: „Безсъние в неделя вечер” (1977), „Мелница” (1982), „Хляб” (1985), „Таран” (1988), „Ризница за голо тяло” (1990), „Ревността на боговете” (1998), “Молитва за справедливост” (2020). Главен редактор на вестник „Нова Зора” (1990).


Публикации:


Поезия:

СИН/ брой 53 юли 2013

МЪЖКА ЗАРЪКА/ брой 85 юни 2016

ВРАТА/ брой 100 ноември 2017

ОБРАЗ/ брой 103 февруари 2018

ЗНАК/ брой 107 юни 2018

СОЛ/ брой 108 юли 2018

ПОЕТИ/ брой 113 януари 2019

БИТКА/ брой 114 февруари 2019

МОЛИТВА/ брой 122 ноември 2019

НИЕ/ брой 130 септември 2020


Критика за Минчо Минчев:

ПОЕЗИЯТА КАТО ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО/ автор: Панко Анчев/ брой 129 юни 2020