Минчо Минчев
Минчо Мънчев Минчев, български поет, е роден на 25.09.1944 г. в село Коларово, Старозагорско. Завършва специалността „Локомотивен машинист” във ВВТУ в София, работи в БДЖ 15 години, от 1982 г. е журналист. Председател на партия „Нова Зора”. Автор на поетичните сборници: „Безсъние в неделя вечер” (1977), „Мелница” (1982), „Хляб” (1985), „Таран” (1988), „Ризница за голо тяло” (1990), „Ревността на боговете” (1998), “Молитва за справедливост” (2020). Главен редактор на вестник „Нова Зора” (1990).
Публикации:
Поезия:
МЪЖКА ЗАРЪКА/ брой 85 юни 2016
МОЛИТВА/ брой 122 ноември 2019
Публицистика:
МАКЕДОНИЯ - ТОПОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МЪЧЕНИЧЕСТВО/ брой 155 февруари 2023
ТРЕТИ МАРТ - ИЗСТРАДАН И ВЕЧЕН/ брой 156 март 2023
РОДИЛНИЯТ ВИК НА СВОБОДАТА/ брой 156 март 2023
ДЕН НА СЛАВАТА И ПОДВИГА/ брой 159 юни 2023
Критика за Минчо Минчев:
ПОЕЗИЯТА КАТО ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО/ автор: Панко Анчев/ брой 129 юни 2020
ПОЕТ НА ИЗВОЮВАНАТА ВЯРА/ автор: Таньо Клисуров/ брой 133 декември 2020
