ВРАТА
ВРАТА
С ожулено чело все блъскаш без сън.
Откакто се помниш - все тая! -
Вратата затворена. Ти си отвън.
Какво е зад нея? - Не знаеш.
Ах, блъскай!…
Туй дето е за глава,
едва ли камък ще иде!
Боли ли? Боли. И какво от това! -
Ти искаш всичко да видиш.
А чака те пътят от нея закрит -
ще става, каквото ще става…
Нали зад разбитите твои зъби
прехапан, езикът ти шава!
***
Като пета на Ахил
нося аз своето тяло,
незащитимо прикрил
с длани сърцето примряло.
На половината път
шпорите ми са изтрити.
В хълбоците ми личат
само следите им.
Турил главата в торба,
вече не питам. Зная.
Ударът във гърба
ще ме настигне накрая.
Ала недраг и немил,
все след надеждата драпам…
Още кръвта ми шуми.
Топла. И капе.
СЪРЦЕ
Под ризата ми неопрана
ти не научи нищо ново.
И уж за камък бе готово,
ала сърце докрай остана.
Преболедува мойте смърти.
И мойте загуби пожали.
Ти чергата ми не запали,
но както въглен си отвътре.
Войник наемен на живота,
къде, за бога, ще се денеш!
Трептиш като излишна нота
и недостреляна мишена.
Сега живей така. И тупай.
И се прави, че не разбираш.
Ти с топлата си кръв изкупи
налога бавно да умираш.
