Минчо Минчев

Сине,
свирят влакове в моите нощи.
В зениците пари
и в дланите дума тежи.
Като писмо от една неизпратена поща
мъжка заръка
в сърцето ми топло
лежи.

Ти прохождаш,
а една непокорна земя
те люлее от обич
и от обич
под теб се люлее.
Научи се да ходиш изправен по тази земя.
И падай с усмивка,
и пей,
ако паднеш за нея.

От мъжките сълзи,
сине, не никне трева.
Ала се случва
и камък,
и мъж
да заплачат.
Гледай небето тогава
да бъде резбован таван.

Нека да кажат:
пред хубост
плаче момчето-юначе.

И радост да блесне,
небе да се стъмни от жал,
буря
земята, в която си раждан,
да срива,
опази:
една песен от ясен кавал
и целувката
на една самодива.