ЗНАК
Сватба, а тъпанът думка отровно!
Майчини дари. И думи оловни:
Сине, дарявам те с риза и пояс!
Баща ти заръчал те да са твои.
Ден да ги носиш - сто да ги пазиш!
Срещу забрава. Срещу омраза.
И е оставил ръка-поръка:
Сине, да помниш сирашка мъка!
Рожба да имаш. Мъжка да бъде.
Мъжката рожба по-люто съди.
Да й оставиш ризата бяла,
пояса ален… И да не жалиш!
И ако всичко все се повтаря,
сватбата, сине, смъртта да предваря!…
… Слушах и пиех вино червено -
огън в сърцето ми - лед в мойте вени!
Сине, не зная аз що да заръчам -
обич и люта омраза ме мъчат;
стих ненаписан, враг ненаказан…
Как от омраза да те опазя?
Все съм далече и все се завръщам! -
вятър в стъклата, облак над къщи.
Разпнат и жаден. Смачакан и беден.
Но непрекършен. И неприведен!
Жив! Срещу вятъра. Срещу вълната.
Сам! Срещу болката. Срещу мълвата,
дето повтаря: Той стока не стана.
И си остана все бялата врана!
Сине, не слушай! Ходи изправен!
На човек друго какво остава?…
Нека да думкат отровните тъпани!
Майките в сълзи са ни окъпали;
в огън бащите са ни ожарили,
въглен във пазвите са ни оставили!…
Нека жените до пладне ни жалят.
Чергата нека сами да си палим.
Поврага, сине! Събирай сили!
Сватби и смърти са ни съхранили;
риза и пояс. И въглен от ляво!
Никога кръвта вода не става!
