Минчо Минчев

На една копраля само
слънцето лежи.
Драскай с нокти върху камък,
ала запиши:

„И очите ми - неспали.
И кръвта ми - сол.
Разоравах като рало.
Теглих като вол.
Преживявах. Не преживях.
Но и стъпкан - пях.
Между мъртъвците живи
жив погребан бях.”

Стига. Пак жужи животът.
И свисти смъртта.
И протърканите боти
жвакат през калта.

Като кукувича прежда
те оплита жал.
Но безсинорна надежда
господ ти е дал.

Тръгвай. С белег на челото.
И със сол във кръвта.
И с една сълза в окото,
вгледана в света.