Минчо Минчев

На Георги Карауланов

Чиновници и виночерпци дребни,
отровата ви нас не ни мори.
Не вярвайте в прогнозите служебни.
На смъртен акт не вярвайте дори.

Една душа зад зъбите си носим.
И като гол юмрук - едно сърце.
Но стъпваме по въглените боси.
И хляб ядем от своите ръце.

Нас ярост ни свестява цял живот.
След всяка смърт възкръсваме отново.
И тръгваме от каменния под
на моргите - по-силни и сурови.

В челата ни, белязани за труд,
в горчива пот свистя искрата божа.
Но беше яка селската ни кожа.
И бе неизтребим духът ни лют.

С главите си разбивахме стени.
И падахме. Но пяхме справедливо.
Когато ни погребвахте дори,
ний бяхме живи. Живи!
Живи!

Огледайте високия ни ръст,
широкия ни кокал, всяка рана…
За яростта, в сърцата ни събрана,
са твърде малко два кубика пръст.