15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ
превод: Георги Ангелов
РУСКА СЛАВА
За да се стане лесно известен в Германия,
трябва да се твърди:
- Германия над всичко! -
За да се стане лесно известен в Русия,
трябва да се твърди:
- Русия е по-долу от всички!
Немската слава крещи високомерно:
- Арийците са най-храбрият народ на света,
Германия не е губила
нито една война! -
А ако руснаците са влизали два пъти
в нейната столица,
това е просто недоразумение.
Руската слава
истерично тъгува:
- Русия не може
нито да оре, нито да сеее,
ни да се сражава,
ни да побеждава.-
А ако е спечелила
няколко велики войни,
то си е казано:
«Върви му на глупака».
За да се стане лесно известен във Франция,
трябва да се твърди:
- Франция е страната на първите мислители,
първите политици,
първите законодатели,
първите революционери
и първите опозиционери.
За да се стане лесно известен в Русия, трябва да се твърди:
- Русия няма нито свои политици,
нито свои учени,
нито свои генерали, ни свои либерали.
А ако ги е имало,
те са били или немци,
или австрийци,
или французи,
или гърци,
или евреи.
За да се стане лесно известен в Англия,
трябва да се твърди:
- «Сър Гауейн» е шедьовър на средновековието,
«Принц Хамлет» е шедьовър на Възраждането,
«Чайлд Харолд» е шедьовър на романтизма,
«Оливър Туист» е шедьовър на реализма,
а «Сага за Форсайтови» е най-добрият съвременен роман.
За да се стане лесно известен в Русия,
трябва да се твърди:
- «Слово за полка на Игор» е фалшификат,
«Евгений Онегин» е плод на безделие,
«Мъртви души» е недоправен,
«Анна Каренина» - преработка,
а «Тихият Дон» - плагиат.
За да се стане лесно известен в Италия,
трябва да се твърди, че в Италия:
са най-славните композитори,
най-гениалните художници,
най-хуманните поети,
най-изумителните певци
и най-храбрите карбонари.
За да се стане лесно известен в Русия,
трябва да се твърди, че в Русия:
са най-гнусните чиновници,
най-мързеливите работници,
най-хитрите партийни апаратчици,
най-жестоките кагебешници
и най-безмилостните енкаведешници.
За да се стане лесно известен в Кабо Верде,
трябва да се твърди,
че Островът на Зеления нос
е земен рай под тропичното слънце.
За да се стане лесно известен в Русия,
трябва да се твърди, че Русия е
затвор на народите
под мрачното северно небе.
За да се стане известен в Германия,
Англия, Франция, Италия, Япония,
Етиопия, Бурунди, Мадагаскар,
Кабо Верде и т. н.,
трябва да се обича Германия,
Англия, Франция, Италия, Япония,
Етиопия, Бурунди, Мадагаскар,
Кабо Верде и т. н.
За да се стане известен в Русия,
тя трябва да се ненавижда.
Не дай Боже да обикнете Русия!
Веднага ще ви обвинят
във великодържавен шовинизъм,
груб национализъм,
зверски антисемитизъм,
руски фашизъм
и десен екстремизъм.
Но може ли предварително да се знае
какви и колко етикети ще окачат
на човека,
осмелил се да обикне Русия.
***
Съборен, цял притиснат в лед,
в снега, нанякъде понесен,
като мамут космат поетът
тръби последната си песен.
***
Всичко на народа си ще дам -
сърце, ръце, но само да не чувам,
че съм слуга народен - просто знам:
слугите с господаря все хитруват.
***
Не за душата ми, ранимата,
розов цвят цъфти далеч от мен…
Живот, прекрасен и неумолим си,
и ще ме прекрачиш някой ден.
***
Обичам те обикновена.
Не си ми идол, нито бог.
Не протестирам - ти за мен си
отвъд загадки и тревоги.
***
Че съм живял аз ненапразно
и съм приемал бой до смърт,
след мен вървящите прекрасно
със своя път ще потвърдят.
***
В края на надежди и съмнения
коя земя ще чуе този плач:
ражда ли се от палача гений
или от гения палач?
***
„Аз не съм като всички” - твърдя
ту по-ясно, ту по-глухо. И пред Божия
съд ще кажа, щом ми дойде реда:
„Аз не съм като всички. По-лош съм”.
***
Вълк или овца съм, Боже, аз?
Стадо или глутница ме мами?
Господи, не знам това. И няма
да разбера до сетния си час…
***
Видял смъртта, от смърт не се боя,
ала насън бих искал да си ида някой ден.
И ще остане убеденост в мен:
ще се събудя, след като поспя.
***
Брегът далечен стана много близък.
А близкият пък се превърна в дим.
А аз къде съм? Между бреговете.
Море съм аз, което в тях се мие.
1990
***
Поезията ми Съдба е, не професия,
религията ми - Христос, не чужди бесове,
Отечество ми - Светата Рус Държавна.
Всичко останало за мене не е главно…
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
На разстояние горещ дъх.
На разстояние протегната ръка.
На разстояние телефонен звън.
На разстояние кратко писмо.
На разстояние ленива памет.
Ни разстояние две отдавна угаснали звезди…
ПОДРАЖАНИЕ НА СРЕДНОВЕКОВЕН АВТОР
Плачи, народе, ти, от крал лишен!
Безрадостен е жалкият ти дял.
Земята пришълец е завладял.
Плачи, народе, ти, от крал лишен!
Небе, звезди, земя, ридайте с мен
пред черните дела на чужденците.
Плачи, народе, ти, от крал лишен!
Жалки и безрадостни са дните ти.
—————————–
МЕЧТИ
Мечтите са привилегия на младостта
и съвсем не защото младостта е наивна.
Просто младостта има време,
достатъчно време,
за да осъществи мечтите си.
А старостта е многоточие,
многоточието след фразата,
която вече няма да завърши.
***
Каза Бог:
Аз ти дадох страна.
Тя нима
не е най-прекрасна от всички страни?
Каза Бог:
Аз ти дадох жена.
Тя нима
не е най-прекрасна от всички жени?
Каза Бог:
Аз ти дадох език.
Нима той
не е най-прекрасен от всички наречия?
Защо тогава роптаеш и се мяташ, човече?
ГОЛА ЖЕНА
По пътя върви войник.
Войникът се връща от война.
Пътят е толкова ясен.
В далечината се появява жена.
Жена стои на пътя.
И като прозрачна е,
и в лека мъгла е…
Стои си жената на пътя
и през главата роклята си сваля.
Войникът тръгва по-бързо.
Жената си стои.
Но не приближава.
Върви войникът,
жената стои.
Върви войникът,
а жената стои.
Тича войникът,
а жената вече лежи.
Войникът тича още по-бързо,
иска да пие.
Стига поточе,
допира устни до водата,
пие.
Гледа пътя,
никаква жена на него няма.
- Ех, дявол! - казва войникът.
Махва с ръка.
И тръгва нормално.
И песен запява.
***
Когато се обединят всички ветрове
какво затишие ще настъпи
Когато се обединят всички нощи
колко светло ще стане
Когато се обединят всички звезди
как ще живеем
без нашето Слънце
***
Прилича на детска игра самотата:
всички са се изпокрили в тишината
а ти до десет все броиш, като глупак
и никого не можеш да намериш пак…
***
- Ти си на двадесет и шест,
руснак си и не си женен… -
казваше ми Весна,
с остри токчета тревожейки
камъните на белградските улици.
Вървяхме по „Княз Михаил”
край магазини, бистра и кина…
Минаваха влюбени девойки и момци -
сръбски деца,
красиви и горди
като тайнствената им страна.
А във “Фреска” -
малък топъл сутерен,
украсено с тъмен дъб,
имаше кафе -
горчиво
като водата в Дрина,
и черно
като печени кестени.
А Весна ми казваше:
- Ти пиеш кафе, а не чай
и почти не пиеш водка…
Това е странно,
странно за руснак…-
така говореше сръбкинята
с умни, дръзки очи,
непредпазливо тревожещи
умореното ми сърце.
И в името й чувах пролетта…
***
Ти си моят път,
аз съм твоят.
Ние в пътя търсим същността.
Радост търсим в пътя,
за да стигнем,
за да преминем
изпитанието на пътя.
И да кажем накрая:
обичах,
обичан съм,
обичам:
ние сме заедно.
ВИКТОР КОЧЕТКОВ
РУССКАЯ СЛАВА
Чтоб легче прославиться в Германии,
надо твердить:
- Германия превыше всего! -
Чтоб легче прославиться в России,
надо твердить:
- Россия прениже всего!
Немецкая слава кричит заносчиво:
- Арийцы - храбрейший в мире народ,
Германия не проиграла
ни одной войны! -
А если русские дважды входили
в ее столицу,
то это просто недоразумение.
Русская слава
скорбно кликушествует:
- Россия не умеет
ни пахать, ни сеять,
ни сражаться,
ни побеждать.-
А если она и выиграла
несколько великих войн,
то на сей счет есть и присловье:
«Везет же дураку».
Чтоб легче прославиться во Франции,
надо твердить:
- Франция - страна первых мыслителей,
первых политиков,
первых законодателей,
первых революционеров
и первых оппозиционеров.
Чтоб легче прославиться в России, надо твердить:
- В России нет ни своих политиков,
ни своих ученых,
ни своих генералов ни своих либералов.-
А если и были,
то либо немцы,
либо австрийцы,
либо французы,
либо греки,
либо евреи.
Чтоб легче прославиться в Англии,
надо твердить:
- «Сэр Гевейн» - шедевр средневековья,
«Принц Гамлет» - шедевр Возрождения,
«Чайльд-Гарольд» - шедевр романтизма,
«Оливер Твист»-шедевр реализма,
а «Сага о Форсайтах» - лучший современный роман.
Чтоб легче прославиться в России,
надо твердить:
- «Слово о полку Игореве» - подделка,
«Евгений Онегин» - безделка,
«Мертвые души» - недоделка,
«Анна Каренина» - переделка,
а «Тихий Дон» - плагиат.
Чтоб легче прославиться в Италии,
надо твердить, что в Италии:
славнейшие композиторы,
гениальнейшие художники,
гуманнейшие поэты,
изумительнейшие певцы
и храбрейшие карбонарии.
Чтоб легче прославиться в России,
надо твердить, что в России:
гнуснейшие чиновники,
ленивейшие рабочие,
хитрейшие партаппаратчики,
жесточайшие кагэбэшники
и безжалостнейшие энкавэдэшники.
Чтоб легче прославиться в Кабо-Верде,
надо твердить,
что Острова Зеленого Мыса -
земной рай под тропическим солнцем.
Чтоб легче прославиться в России,
надо твердить, что Россия -
тюрьма народов
под пасмурным северным небом.
Чтоб прославиться в Германии,
Англии, Франции, Италии, Японии,
Эфиопии, Бурунди, Мадагаскаре,
Кабо-Верде и тэ пэ и тэ дэ,
надо любить Германию,
Англию, Францию, Италию, Японию,
Эфиопию, Бурунди, Мадагаскар,
Кабо-Верде и тэ пэ и тэ дэ.
Чтоб прославиться в России,
надо ее ненавидеть.
Не дай Бог полюбить вам Россию!
Сейчас же вас обвинят
в великодержавном шовинизме,
задубелом национализме,
зверином антисемитизме,
русском фашизме
и правом экстремизме.
Да и можно ли заранее знать,
каких и сколько ярлыков навесят
на человека,
осмелившегося полюбить Россию.
ВАСИЛИЙ ФЬОДОРОВ
***
Поверженный, льдами прижатый,
В снегу, что летит и летит,
Поэт словно мамонт косматый
Последнюю песню трубит.
***
Отдам народу сердце, руки,
Но только пусть не говорят,
Что я слуга народа… Слуги
Всегда с хозяином хитрят.
***
Что душа? Не для неё, ранимой,
Розовый цветок вдали цветёт…
Жизнь прекрасна и неумолима,
Жизнь через меня перешагнёт.
МИХАИЛ ДУДИН
***
А я люблю тебя простую.
Ты мне не идол и не бог.
Не требую, не протестую -
Ты вне загадок и тревог.
***
То, что прожил я не напрасно
И не напрасно принял бой, -
За мной идущие прекрасно
Докажут собственной судьбой.
***
В краю надежд, в краю сомнений
Какой Земля услышит плач:
От палача родится гений,
Или от гения палач?
НИКОЛАЙ ЗИНОВИЕВ
***
“Я не такой, как все”, - твержу
Я то отчетливей, то глуше.
Я и пред Господом скажу:
“Я не такой, как все. Я - хуже”.
***
Господь, я волк или овца?
Идти мне в стадо или в стаю?
Не знаю, Господи. Не знаю.
И не узнаю до конца…
ВЕНЕДИКТ СТАНЦЕВ
***
Я видел смерть и смерти не боюсь,
Но все ж хотел бы умереть во сне:
Пускай останется уверенность во мне,
Что я посплю немного и проснусь.
ВАЛЕНТИН СИДОРОВ
***
Далёкий берег стал предельно близким.
А близкий берег превратился в дым.
А где же я? Я между берегами.
Я - море, омывающее их.
1990
НИНА КАРТАШОВА
***
Моя Поэзия - Судьба, а не профессия,
Моя религия - Христос, не чужебесие,
Мое Отечество - Святая Русь Державная.
Все остальное для меня не главное…
ЛОРИНА ДИМОВА
ОТДАЛЕНИЕ
На расстоянии горячего дыханья.
На расстоянии протянутой руки.
На расстоянье телефонного звонка.
На расстоянии короткого письма.
На расстоянье памяти ленивой.
Ни расстоянье двух давно погасших звезд…
АЛЕКСЕЙ МУСОРИН
ПОДРАЖАНИЕ СРЕДНЕВЕКОВОМУ
Восплачь, народ, лишённый короля!
Твой жалок и безрадостен удел.
Твоей землёй пришелец завладел.
Восплачь, народ, лишённый короля!
Рыдайте, небо, звёзды и земля,
При виде иноземцев чёрных дел.
Восплачь, народ,лишённый короля!
Твой жалок и безрадостен удел.
МЕЧТЫ
Мечты - это привилегия молодости
И вовсе не потому, что молодость наивна.
Просто у молодости есть время,
Достаточно времени,
Чтобы мечты осуществились.
А старость - это многоточие,
Многоточие после фразы,
Которую уже не завершить.
ВЛАДИМИР СМИК
***
Бог сказал:
Я страну тебе дал.
Она разве
не прекрасней всех стран на планете?
Бог сказал:
Я жену тебе дал.
Она разве
не прекрасней всех женщин на свете?
Бог сказал:
Я язык тебе дал.
Разве он
Всех иных не прекрасней наречий?
Что же ропщешь и мечешься ты, человече?
ЙОСИФ КУРАЛОВ
ГОЛАЯ БАБА
По дороге идет солдат.
Солдат идет с войны.
Дорога хорошо-о-о видна.
Вдали показалась баба.
Баба стоит на дороге.
И прозрачна как будто,
И вроде бы в дымке она…
Стоит так баба на дороге
И платье через голову снимает.
Солдат пошел быстрее.
Баба стоит на месте.
А не приближается.
Солдат идет,
Баба стоит.
Солдат идет,
А она стоит.
Солдат бежит,
А баба уже лежит.
Солдат еще быстрее бежит,
Пить хочет.
Добежал до ручья,
Приник губами к воде,
Попил.
Глядь на дорогу,
А никакой бабы нет на дороге.
- Эх, черт! - сказал солдат.
Махнул рукой.
И пошел нормально.
И песню запел.
ВЯЧЕСЛАВ КУПРИЯНОВ
***
Когда объединятся все ветры
какое будет затишье
Когда объединятся все ночи
как будет светло
Когда объединятся все звёзды
как мы будем
без нашего Солнца
ГЛЕБ МИХАЛЬОВ
***
Одиночество - как детская игра,
все попрятались, а ты - среди двора
всё считаешь, как дурак, до десяти
и не можешь никого вокруг найти…
ДМИТРИЙ КОРЖОВ
***
- Тебе двадцать шесть,
ты русский и ты не женат… -
говорила мне Весна,
острыми каблучками тревожа
камни белградских улиц.
Мы шли по Кнеза Михаила
мимо продавниц, кафан, биоскопов…
Мимо шли влюбленные девойки и момци -
сербские деци,
такие же красивые и гордые,
как их таинственная страна.
А в “Фреске” -
маленьком теплом подвальчике,
отделанном мореным дубом,
был кофе -
горький,
как вода в Дрине,
и черный,
как жареные каштаны.
А Весна говорила мне:
- Ты пьешь кофе,а не чай,
и почти не пьешь водку…
Это странно,
странно для русского…-
так говорила мне сербка
с умными дерзкими глазами,
неосторожно тревожащими
мое усталое сердце.
И в имени ее мне слышалась весна…
СВЕТЛАНА КОПЕЛ-КОВТУН
***
Ты - мой путь,
я - твой путь.
Мы в пути ищем суть.
Радость ищем в пути,
чтоб дойти,
чтоб пройти
испытанье путём.
И сказать на краю:
я любил,
я любим,
я люблю:
мы - вдвоём.
