Виктор Иванович Кочетков (24.10.1923, село Балахоновка, Куйбишевска област - 14.10.2001, Москва) е изтъкнат руски поет. Израства в селско семейство. Брат на актьора Афанасий Кочетков. Завършва училище в Башкирия през 1940 г. Една година работи като учител. Баща му загива на Волковския фронт през 1942 г. През януари 1941 г. отива доброволец на фронта. През 1942 г. 19 г. Кочетков попада обкръжение при Харков, пленен е, но успява да избяга, ранен, стигайки сам до своите. Комсомолски организатор на батальон. Два пъти в разузнавателна група преплува Дон. В края на войната става командир на маршова рота. Няколко пъти е раняван. След войната завършва филологическия факултет на Кишиневския университет (1951) и Висшите литературни курсове в Москва (1957). Активно превежда поезия на народите на СССР. Живее в Кишинев, работи в редакцията на сп. „Днестр”. През 1964 -1970 г. завежда отдела за поезия в саратовското списание „Волга”. Член на КПСС с 1967 В 1970 г. се премества в Москва, завежда отдела за поезия в сп. „Москва” (1970-1973). От 1973 г. е заместник-главен редактор на издателство „Современник” и „Советская Россия”. Секретар на Московската писателската организация в Москва (1979-1983). Бил е член на редколегията на сп. „Наш съвременник”. Лауреат на Шолохова награда. В разгара на перестройката се проявява като искрен и далновиден патриот - през януари 1990 г. пише на своя приятел поета Николай Благов в Уляновск: „Със сталинизма е свършено, сега радикалдемократите ще се заемат с ленинизма, а след като свършат и с него, ще се заемат с марксизма, ще ни направят адепти на американския прагматизъм, ако, разбира се, не намери сили и не застане на пътя им, разрушаващ Отечеството, руската идея, за която ние започваме да се досещаме, четейки Соловьов и Бердяев, Леонтиев и Лоски, Достоевски и Тютчев”. Книги: „Войници на мира” (1951), „Соколова страна” (1966), „Вик на нощна птица” (1972), „Топлината на земята” (1972), „Сърцето откликва” (1975), „Хора и съдби” (критически статии, 1977), „Моето време” (1980), „Майчин прозорец” (1983), „Стихотворения” (1984), „Вест” (1988), „Отломка” (1989), „Тревичка в полето” (1995), „Войнишко щастие” (1995), „Сбогуване с Волга” (1997), „Завръщане” (посмъртно, 2003, Кишинев).

Публикации:

Поезия:

15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 46 декември 2012

ДЕЦАТА НА ПОТОКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 88 октомври 2016

ПЪРВАТА СЛЕДА/ превод: Иван Бориславов/ брой 92 февруари 2017