Нина Василиевна Карташова (Нина Васильевна Карташева), руска поетеса, е родена на 01.01.1953 г. в селището на т. нар. спецпреселници Верхотурие, Свердловска област, Урал. По линия на майка си произхожда от псковско-новгородските селяни, разкулачени и интернирани във Верхотурие през 1929 г. От бащина страна принадлежи към руските дворяни Оболенски, баба й по баща след затвора (чл. 58.) - в заточение в Урал приема монашеско подстрижение. Майката на поетесата умира, когато момичето е на 6 г., отгледана е от баба си-монахиня. Карташова завършва в Урал общообразователно и музикално училище , а после в музикално-педагогическо училище в Ленинград. На 18-годишна възраст се омъжва и оттогава живее в Подмосковието. Работила е като преподавател в детска музикална школа и пианистка в Московски камерен оркестър. Живее в град Менделеев, Московска област. Първите си стихове записва в дневника си в ранна възраст. Публикува от 1990 г. в сп. „Наш современник”. Определя себе си като поет с православно-патриотична и монархическа насоченост. Тематиката на стиховете й са определя от твърдата православно-патриотична позиция и дълбокото осъзнаване на руската национална идея. Някои от стиховете й се превръщат в афоризми: „животът свърши - започна жиието”, „свалих пръстена си, за да си купиш оръжие”, „именията изгоряха, но почвата остана”, „нека някой и да е от Обща Европа, аз съм от цяла Русия”, „дворянството трябва отново да се заслужи”, „да се смиряваме трябва пред Бога, но не и пред злото” и т. н. Води творчески срещи и вечери на руската духовна култура в много градове на Русия и постоянно в Москва - в Международния Славянски културен център и в музея на художника Константин Василиев. За себе си Карташова пише: „На 10 август 1999 г. сутринта у нас нахлуха с маски не просто разбойници, а сатанисти, хвърляйки ми под краката ножици (слава Богу, че не пострадах), а после ми позвъниха по телефона и издевателствайки казаха, че не са твърдели, че ще ме убиват, а са ме заплашвали, че ще ме опозорят, че ще престанат да ме печатат и т. н. Но съвестта ми пред Бога, пред Родината и пред руснаците е чиста. На никого не бих направила зло, само врага наричам враг и не мога да се подмазвам пред него, и дори да е три пъти по-богат и по-властен да ме “печатат или да не ме печатат”, ще продължавам да пиша: „Трябва да се смиряваме пред Бога, но да не се примиряваме пред злото!” Автор на книгите „Стихи из России” Мелбърн, Австралия, 1991; „Чистый образ” (1993); „Имперские розы” (1996); „Порфира и Виссон” (2000); „Слава России” (2001). Член на Съюза на писателите на Русия от 1993 г. От 1992 г. води в Международния Славянски културен център литературно-музикални вечери „Слово во славу”. След смъртта на своя приятел великия руски скулптор Вячеслав Кликов издава през лятото на 2006 г. лазерния диск „Иду на вы”, посветен на Кликов. Превежда от немски стихове на баронеса Матилда фон Визендок (любимата на Рихард Вагнер). Автор на няколко разказа и есета за живота на православния човек в съвременния свят. Член на ръководството на Международния фонд за славянска писменост и култура, Православната Руска академия, централния съвета на движение „Россия Православная”, член на бюрото на московското отделение на СП на Русия. Лауреат на наградата на сп. „Наш современник” (1991), „Москва” (1996), удостоена с Пушкинов медал (1999), медал на император Николай II (2002) и „За гражданско мъжество”.

Публикации:

Поезия:

15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 46 декември 2012

За Нина Карташова:

ПОЕЗИЯТА НА НИНА КАРТАШОВА/ автор: Станислав Куняев/ брой 46 декември 2012