Василий Фьодоров

Василий Дмитриевич Фьодоров, руски поет и прозаик, е роден на 23.02. 1918 г. град Кемерово като девето дете в многодетното семейство на работник-каменоделец, но детството и младостта на поета преминават в село Мариевка, Яйски район, Кемеровска област. Баща му умира от тиф, когато Фьодоров е малък. От рано се запознава с творчеството на Пушкин, Лермонтов, Байрон, Купър, Лонгфелоу. Завършва Новосибирския авиационен техникум (1938) и е изпратен в авиационен завод в Иркутск. Работи девет години (до 1947) в авиационни заводи като технолог, майстор, старши майстор, в годините на Отечествената война строи изтребители и бомбардировачи. Член на КПСС от 1943 г. Завършва Литературния институт (1944-1950). Печата от 1939 г. (заводска многотиражка и областен комсомолски вестник), през 1944 г. дебютира в сп. „Сибирски огньове” и колективният сборник „Родина”. Завършва Литературния институт през 1950 г. Автор на книгите „Лирична трилогия” (1947), „Мариевска летопис” (1947), „Горски извори” (1955), „Мариевски звезди” (1955), „Див мед” (1956), „Бяла гора” (1956), „Продадена Венера” (1958), „Не по-ляво от сърцето” (1960). „Лирика” (1961), „Книга за любовта” (1964, 1973), „Втори огън” (1965), „Трети петли” (1966), „Стихотворения” (1967); „Седмо небе” (1968), „Трети петли. Седмо небе” (стихове и поема, 1970); Стихотворения и поеми в два тома (1970), „Криле по пладне” (1971), „Книга за любовта и вярата” (1974), „Като сияещи цветове” (1974), „Сънищата на поета” (1979, 1982), Събрани съчинения в 3 тома (1975-1976), Събрани съчинения в пет тома (1987-1989). Автор на две повести - „Зрелост” (1953) и „Доброволци” (1955), поемите „Ленински подарък” (1954), „Бяла гора” (1956), „Дуся Ковалчук” (1957), „Първи сълзи” (1958), „Златна жила” (1958), „Продадената Венера” (1958), „Женитбата на Дон Жуан” (1977). Отпечатва и „Нашето време е такова…За поезията и поетите” (1973). За книгите „Трети петли” и „Седмо небе” е удостоен с Държавната награда на РСФСР „Максим Горки” (1968), а за поемата „Женитбата на Дон Жуан” получава държавната награда на СССР (1979). От 1955 г. живее в Москва. Поезията му е патриотична, в нея звучат граждански мотиви и преклонение пред руската природа и сибирския пейзаж, посвещава много стихове на жената и любовта. Лириката му е лишена на натрапчива дидактичност, тя е проникновена и високо професионална, отличава се с идеологическа твърдост и непримиримост към враговете на руската култура. Когато проционистските деятели от ЦК призовават за консолидация между патриоти и космополити (напр. Шолохов да „дружи” с Еренбург) Фьодоров отговаря на това с шеговитото стихотворение „Нещо за кучето”. Умира след продължително заболяване на 19.04. 1984 г. в Москва. След година - през 1985 г. в с. Мариевка се състоят първите, станали ежегодни, Фьодоровови четения, в които дейна роля играе съпругата на поета - Лариса Фьодоровна, прозаик. Открит е и музей в Мариевка на името на поета. С решение на губернатора на Кемеровска област е учредена литературна награда „Василий Фьодоров”. Нейни лауреати стават известни сибирски поети. На поета са посветени книгите на В. Ерьомин „Василий Федоров” (1969) и И. Денисова „За красотата на бъдните времена. Поезията на В. Фьодоров” (1971). На български език негови стихове са превеждани от Димитър Златев, Людмила Исаева, Георги Струмски, Любен Лачански. Публикувана е книгата му „Избрани стихотворения и поеми” (1969 г., изд. „Народна култура”) в превод на Л. Исаева и Г. Струмски.


Публикации:


Поезия:

СПОРИХМЕ ЗА СМИСЪЛА НА КРАСОТАТА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 31 юли 2011

15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 46 декември 2012

ДОСКОРО БЯХМЕ С ВЛЮБЕН ГЛАС…/ превод: Красимир Георгиев/ брой 47 януари 2013

ТЪЙ ПРОСТ И ЯСЕН Е СВЕТА…/ превод: Людмила Исаева/ брой 47 януари 2013

СЪВЕСТ/ превод: Георги Струмски/ брой 53 юли 2013

ЩО ЛИ ВЪРША ОТ РАЗНЕЖЕНОСТ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 74 юни 2015

ИЗКУСТВО/ превод: Владимир Башев/ брой 92 февруари 2017

ТУ ТРЪПНА СРЕД ЖЕГА ПРОКЛЕТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 106 май 2018