Михаил Дудин
Михаил Александрович Дудин (7.11 (20.11.) 1916, село Клевнево, Ивановска област - 31.12.1993, Санкт Петербург) е руски съветски поет и преводач. Завършва Ивановското текстилно училище и Ивановския педагогически институт. Публикува от 1934 г. Автор на над 70 книги, първият му сборник със стихове излиза през 1940 г., последният - „Съдба” - през 1991 г. Участва във съветско-финландската война и във Великата Отечествена война. Работи от 1942 г. във фронтовите вестници, включително в обсадения от нацистите Ленинград. След войната работи в ленинградския Комитет за защита на мира, инициатор за създаването на Зеления пояс на Славата и за провеждането на Всесъюзните Пушкинови празници на поезията в Михайловское в Псковско (заедно със Семьон Гейченко). Член на ВКП(б) от 1951 г. Секретар на СП на СССР (1986-1991). Депутат във ВС на РСФСР. Герой на социалистическия труд (1976). Носител на Държавна награда на РСФСР „М. Горки” (1972) и Държавна награда на СССР (1981), на ордени и медали. Превежда активно поети от народите на СССР. Подписа му под „Писмото на 42-та” се оспорва от Владимир Бушин. Погребан в село Вязовское, Фурмановски район, Ивановска област.
Публикации:
Поезия:
БЪЛНУВАНЕ И КАЛ В ТРАНШЕЯ…/ превод: Марко Марков / брой 46 декември 2012
ЗАКЛИНАНИЕ OT ПОЛЮСА/ превод: Андрей Андреев/ брой 46 декември 2012
15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 46 декември 2012
СЛАВЕИ/ превод: Слав Хр. Краславов/ брой 53 юли 2013
НЯМА У МЕН ПРИСТРАСТНОСТ КЪМ ПОКОЯ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015
ДЪЖД ЦЯЛА НОЩ ВАЛЯ…/ превод: Николай Бояджиев/ брой 92 февруари 2017
ЛИВАДА ПЪСТРА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 103 февруари 2018
КРАСИВО УТРО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 132 ноември 2020
ПОРЕДНИЯТ ДРУГАР ОТ ПОЛКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 135 февруари 2021
Публицистика:
