Венедикт Тимофеевич Станцев (1922-2009) е руски поет, участник във Великата Отечествена война. Роден в село Родионовка, Турковски район, Саратовска област, сега несъществуващо. През 1929 г. семейството му се премества в град Балашов. През 1941 завършва физико-математическия факултет на Балашовския учителски институт. От първите дни на войната е доброволец на фронта - редови стрелец, картечар, командир на отделение. От септември 1944 г. служи в дивизионния вестник. След войната работи в армейски вестници. Публикува първите си стихове в Урал през 1957 г. Член на СП на СССР с 1965 г., а по-късно - член на Съюза на писателите на Русия. Автор на 10 поетични сборника и документална повест. Книги: „Роса по цевта” (1962), „Влизам в бой” (1965), „Балада за хляба” (1970), „Залп” (1972), „Звезден дъжд” (1979), „Ехо от бурята” (1982), „Изгаряне” (1995), „Гледам паметта в очите” (1997), „Насаме с болката” (1997), „Зов” (1998), „Наяве. Избрано” (2000). Стиховете му са преведени на украински, белоруски и литовски езици. Творчеството му е дълбоко патриотично. Отдава много сили на възпитанието на младата литературна смяна, бил е ръководител на секцията за поезия на Свердловската областна писателска организация. Живял и работил в град Екатеринбург. Награден с ордени Отечествена война I и II степен, орден Червена Звезда, осемнадесет медала.

Публикации:

Поезия:

ПО ВЪПРОСА ЗА СМЪРТТА/ превод: Георги Ангелов/ брой 36 януари 2012

15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 46 декември 2012

Публицистика:

С ЛЮБОВ КЪМ РОДНАТА ЗЕМЯ/ брой 36 януари 2012