Вячеслав Куприянов

Руският поет и преводач Вячеслав Куприянов е роден през 1939 г. в Новосибирск. Завършил е Московския институт за чужди езици. Автор е на много книги с поезия: „От първо лице” (1981), „Върви животът” (1982), „Домашни задачи” (1986), „Ехо” (1988) и др., както и на романите „Ботушът на Емпедокъл” и „Мокрият ръкопис”. Превеждал е произведения на Хьолдерлин, Новалис, Рилке, Уитман, Сандбърг и много съвременни поети от бившите съветски републики. Стиховете му са превеждани на немски, английски, италиански, китайски, полски, чешки, македонски, сръбски, литовски, латишки, естонски, и на други езици. Жител на Москва, от няколко години поетът живее в Германия и пътува много из Европа. В резултат на сътрудничеството му с немското издателство „Алкион” на немски излизат книги с негови стихове, двата му романа и антология на модерната руска лирика – верлибри, на която е съставител. Носител е на европейска литературна награда (1987) и на Македонски златен жезъл на поезията (1999).
Още с появата си навремето поетичните книги на Куприянов предизвикаха широк интерес и оживени спорове сред читателите и критиката. В тия книги преобладава формата на верлибъра, на свободния стих, който дълго време се смяташе за експериментален и спорен в бившия Съветски съюз. По подобие на голяма част от съвременната европейска поезия, стиховете на Куприянов се отличават и с липсата на пунктуация. (Запазени са само тирето, като заместител на думи, двоеточието и въпросителният знак.) Като изследовател на руския свободен стих (който присъства в творчеството на такива поети като Радищев, Сумароков, Сологуб, Хлебников, Маяковски, Блок) и автор на редица статии на тази тема, поетът счита, че така стиховете носят по-богата асоциативност и вариантност, мобилизират вниманието на читателя, стават наистина по-свободни.
Винаги напрегнати като мисъл, често парадоксални като решение, белязани със свежо светоусещане, стиховете на Куприянов откликват на сериозни проблеми от историята и съвременността, разкриват образа на човека – активен, одухотворен и етичен. Художественият образ и парадокс, технологичният термин или епитет съвсем не изглеждат случайни в стиховете на Куприянов. Авторът по своему чете „азбуката на битието” и ни поднася своето философско виждане или умозаключение, изразено пределно концентрирано и образно точно.
Само необикновената мисъл преобразява света, смята поетът, всичко живо е паметник на нечия мисъл. И в това вижда той мисията на словото, словото, превръщащо се в плът. Затова стиховете на Куприянов правят впечатление преди всичко със своята необикновеност и провокативност. И с убеждението на поета, че преобразява нето на света започва от преобразяването на отделната личност.
Книга със стихове на Куприянов – „Непозволено чудо” излезе и на български през 1987 г., последвана от “Оазисът на времето” (2000 г., Изд. “Авангард принт”, Подбор и превод от руски Здравко Кисьов).

Биографична бележка: Здравко Кисьов


Публикации:


Поезия:

ОЗАРЕНИЕ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 14 ноември 2009

В БЕЗЛИЧЕН ДЕН…/ превод: Никола Инджов/ брой 20 май 2010

СМЯХ/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010

БЯЛ ХАЛАТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 30 юни 2011

СТО И ТРИНАДЕСЕТ МИЛИАРДА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 35 декември 2011

15 СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 46 декември 2012

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ЕПИДЕМИЯ ОТ СВОБОДА.../ превод: Георги Ангелов/ брой 83 април 2016