Никола Агънски

Никола Тодоров Агънски, български учен, социолог, военен деец, политик, писател, е роден на 20.01.1889 г. в село Дебелец, Търновско. Началното си образование завършва в родното си село, а гимназия - в гр. Търново. Завършва Военното училище (1902-1909). Участва в Балканската война и Първата световна война. Излиза в запас през 1919 г. В периода между двете световни войни участва в създаването на Военноиздателския фонд, преобразуван през 1951 г. в Държавно военно издателство. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет (1921), след което записва и Историческия факултет на СУ. Заместник-председател на Народния съюз на запасните офицери и подофицери (1922) и сътрудничи на неговия месечен орган „Народна защита” (1922-1923). През 1922-1923 г. специализира социални науки във Философския факултет на Берлинския университет. Главнокомандващ на въстаническите сили (началник-щаб) през септември 1923 г.- в затвора е до амнистията, дадена от Народния блок. Затворен отново след атентата в храма „Св. Крал” („Св. Неделя”) в София на 16.04.1925 г. От 1932 г. живее в София, занимава се с научна дейност. Помощник-комендант на София (1944-1945). Един от основателите на Съюза на научните работници, негов секретар (1944-1954) и подпредседател (1954-1959), а през периода 1946-1959 г. е главен редактор на съюзните издания. Член на БЗНС. Автор на многобройни трудове по социология, статистика, демография, социална етика: „Аграризмът и идеологията на земледелското движение” (1933), „Анализ на данните за движение на населението на България през 1931 г. Състояние на населението, женитби, бракоразводи, раждания, умирания, причини за умиранията, заключение” (1934), „Въведение към социологията” (в 2 т., 1927-1936), „Престъпността в България”, „История на първото българско царство от социологическо гледище” (1935), „1923 г.” (1946), „България и Бяло море” (1947), „Проблеми на населението в България и училищното население” (1948), „Социология. (Наука за развитието на обществото) (1948), „Николай Петрини. Биографичен очерк” (1955), както и на „Устав на Съюза и дружествата на запасните офицери в България” (в съавторство, 1920, 1923). През 30-те г. под името Николай Моренин публикува драмата в четири действия ,,Исперих хан”. Под псевдонима Капитан Енгезки публикува сборници с разкази: „Незнайният войн” (1937), „Към града на царете” (1938), „За Добруджа. Картини от световната война” (1939), „Вечните часови” (1943), „Разкази, посветени на хероите от нашата конница” (в съавторство с Фани Попова-Мутафова, Илия Мусаков и Димитър Талев, 1941), „Разкази, посветени на хероите от германската армия на Македонския фронт” (в съавторство със С. П. Пеев, Стилиян Чилингиров и Илия Мусаков, 1940), „Разкази, посветени на героите от Дойранската епопея” (в съавторство, 1941), “За Тракия. Сборник разкази из Балканската война” (1941) и много други. Умира на 14.05.1959 г.


Публикации:


Публицистика:

ПРАВО И ДЪЛГ/ брой 68 декември 2014

РАЗДАДЕ СЕ!/ брой 81 февруари 2016

ДЕЛО/ брой 100 ноември 2017


Критика:

„ПОД РАЗВЕТИЯ ЩАНДАРТ” ОТ ПОЛКОВНИК Н. ПОДГОРОВ/ брой 92 февруари 2017

„ХУБАЙ ХАН” ОТ ХРИСТО БРАТАНОВ-БРАН/ брой 107 юни 2018

„НА ВОЙНА” ОТ ХРИСТО БРАТАНОВ-БРАН/ брой 107 юни 2018

„ЧЕРЕШОВИ ВОДИ” - ИЛИЯ МУСАКОВ/ брой 108 юли 2018

„РОДНА СТРЯХА” - РАЗКАЗИ ОТ Н. Г. ДАНЧОВ/ брой 108 юли 2018

„МАЛКИ РАЗКАЗИ” ОТ ХР. ЦАНКОВ-ДЕРИЖАН/ брой 109 септември 2018


За Никола Агънски:

НИКОЛА АГЪНСКИ - КАПИТАН ЕНГЕЗКИ И НЕГОВИТЕ РАЗКАЗИ/ автор: Радка Пенчева/ брой 45 ноември 2012