„ХУБАЙ ХАН” ОТ ХРИСТО БРАТАНОВ-БРАН

Никола Агънски

„Хубай хан” от Христо Братанов-Бран, София, 1935 г.

В месечното издание „Библиотека български исторически романи”, год. V, номер 4 е отпечатана историческата повест под горния надслов.

Не са много историческите писатели у нас, които облегнати на оскъдния и откъслечен исторически материал, да са дали простор на интуицията си, за да пресъздадат покритата с черното було на забравата и притисната с тежкия камък на застиналите векове действителност на живота на прабългарите.

Тъкмо да възкреси из гроба на забравата ценната за нас предистория на народа ни се е опитал Бран във военно-историческата си повест „Хубай хан”, и успешно е разрешил поставената си задача.

При разработката на темата авторът не се е опрял само на творческите сили на подсъзнанието си и на фантазията, а видно е, че наред с чувството е работил и разумът.

В една епоха на буен кипеж сред хората на Азия и Европа, когато войнствени орди от различна големина, устрем и произход са изтичали на малки потоци и големи реки от неизчерпаемия извор на човешки сили в Централна Азия, каквато е епохата на предисторията на първото Българско царство, когато тези орди са се разливали по двата континента, настигали са се, попивали са се, разбивали са се една о друга или в подводните и надводни скали на развълнуваното, бурно човешко море, в живота на тези орди е преобладавал военният елемент и военната организация.

Този факт не се е изплъзнал от вниманието на автора, а напротив, той го е овладял до такава степен, че се е наложил като основа на повестта му, затова човешкото, общо и индивидуално, е останало в сянка.

В тази военно-историческа повест Бран е успял с цветист език да пресъздаде най-достъпно за широк кръг читатели по-важните военни подвизи на смелия и кален в специфичните тогавашни условия Хан Кубрат, както и Кърваво-червената зора на българската история с нейната сияеща зорница Хубай Хан - хубавият хан Исперих.

Повестта е изпъстрена с картинки, в които с ярки багри са изрисувани най-характерните на прабългарите нрави и обичаи. Чрез тях авторът хвърля светлина и върху моралния образец на хунобългарите.

Дебело е подчертан дългът на бащата да лиши новороденото от физическата византийска красота и да го пригоди към тежките бойни условия на епохата. Това посочва колко много са се бояли българите от византинизма.

Добре е даден не само обичаят, при полагане на клетвата да се разсича куче, за да трае тя , докато се съберат двете половини на кучето, но и устояването на дадена клетва до край - един морал, който далече надвишава византийския.

Със средствата, които не липсват на Бран и с които той разполага майсторски, той е направил повестта си тъй увлекателна, че читателят не затваря книгата, преди да прочете и последния ред.

„Хубай Хан” дава достатъчни основания да се надяваме, че Бран може да даде на българските читатели истински романи със задълбочена психологическа разработка и подредно изразени конфликти на отделните герои.

Между недостатъците, които се хвърлят на очи, трябва да се отбележи употребата на думата „генерал”, която не хармонира с изложението и не отговаря на описаната епоха.

——————————

в. „Литературен глас”, бр. 289, г. 8, 13.11.1935 г.