ЗОВЪТ НА ЗЕМЯТА
Земледелското производство е действително стопанската основа на човешкото общество, защото видът Homo се е отграничил от животинското царство и се е издигнал до нивото Homo sapiens - разумно, стопанско, социално същество, именно от момента, когато е започнал със съзнат труд, подпомогнат от най-примитивни оръдия, да отглежда известни растителни култури и да спестява запаси от тях за неблагоприятни годишни сезони или за неплодородни години.
Не чрез лова, а чрез земледелското производство хората са станали човеци, защото само по този начин те са могли да обезпечат съществуването си дотолкова, че да имат достатъчно свободно време и запас от енергия за духовно творчество.
С опитомената овца човекът не само се запаси с месо, мляко и топло облекло за всяко време, но пасейки стадото си, подпомогнат и облекчен в грижите си за него и от верния си пазач - домашното куче, той спечели свободно време, за да повдигне главата си нагоре, да види и познае небето и слънцето, звездите и луната. Никой днес не счита, че е пресилено да се каже, че първият астроном е бил овчарят, а първият климатолог е бил копачът, респективно орачът.
Прочее, земледелският производител е баща на опитното положително познание на околния мир, е творецът на първата не писана, а предавана от уста на уста положителна наука.
Около стадото на овчаря се е образувало подвижно, човешко общество. Около парчето разработена земя се е свило първото гнездо на уседналото човешко общество, така че селянинът е родоначалникът и на човешкото общество.
Земледелското производство е вечна основа на частно-индивидуланото и обществено стопанство, и доколкото земята като главен обект на това производство е минавала от ръцете на земледелските производители в ръцете на непроизводителни членове от обществото, или се е обезценявал продуктът на земледелското производство, дотолкова се е раздрусвала и разстройвала стопанската и обществена мощ и организация на общежитието, а това се е съпровождало и с известни исторически събития, които са завършвали с края на дадено общежитие и с възхода на друго.
Историята ни сочи примерите на Халдея, Финикия, Персия, Египет, Елада, Рим, Китай и пр. и пр.
Селянинът не е „консервативен по природа”, както го таксуват мнозина „учени”. Той, въпреки невежеството, в ковто го държат социалните условия, под импулса на природата се бори с тъмата и, макар и по-късно, винаги е успявал да я надвие, колкото и усилия да му е струвало това.
Селянинът е естествената основа, коренът на човечеството. От стволовете се разперят короните от клони с листа, цветове и плодове.
Но в короната много клони и клончета заболяват и изсъхват, всички листа са едногодишни, много цветове са безплодни, а много са червиви и без семе.
Напразно се обвинява коренът за всичко това.
Докато е здрав и жизнен той по силата на природни закони, отстранява гнилото, а подхранва здравото.
Но заболее, изхаби ли се коренът, смъртта е неминуема.
Да пази корена от зарази и изтощение, да подхранва корена, е единственият дълг на разумния градинар.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 277, 29 май 1935 г.
